fishing-boat-рибари
Някои детайли за успешен риболов

Сигурно всеки е виждал следната ситуация: двама рибари седят един до друг, на единия му кълве постоянно, а другият се е вторачил в неподвижната плувка със завидно упорство, граничещо с откровен мазохизъм. Уж всичко им е еднакво – и захранката, и стръвта, дори и дълбочината. Да, но единият вади риба след риба, а другият само пали цигара от цигара. Защо се получава така?

Обикновено решаваме, че това се дължи на късмет, на някаква тайна особеност на дъното и прочие неведоми сили. Често пъти обаче нещата съвсем не са толкова свръхестествени. При риболова всичко е от значение, а успехът зависи от натрупването на множество наглед незначителни фактори. Нека се спрем на някои от тях.

Планирането

Като за начало, ако сте запланували сериозен излет, е редно да се подготвите за него ден-два предварително. В импровизираните риболови от типа на щастливо обаждане „Какво правиш? А, добре, щом е така, след 15 минути съм пред вас, хайде излизай” има нещо много чаровно и привлекателно, но рязко се оказват супер успешни. Ако просто нахвърляте въдиците и оборудването в колата и вземете каква да е захранка или стръв, вероятно просто ще прекарате няколко часа на въздух и ще побъбрите с приятели, но надали ще запишете забележителни резултати.

Ароматите

Да приемем, че за подготовка имате поне 24 часа. Не се бръснете, нито пък се гласете като за среща с гадже. Това не е суеверие, просто рибата е много чувствителна към всякакви аромати и като нищо може да не хареса афтършейва ви. А леката четина по бузите и брадата с гаранция не влияе негативно на кълването. Още нещо – заредете колата поне ден по-рано или поне не отменяйте служителя на бензиностанцията в задълженията му. Ако ръцете ви вонят на бензин или дизел, няма да се радвате на особена популярност сред водните обитатели. Някои колеги се кълнат, че капка-две нафта в захранката ще накарат каракудата да пощурее, но във fishi.bg намираме подобно нещо за несериозно. Пък и нека сме малко еколози, защо да сипваме във водата бензин, масло или каквато и да е химия?

Ако не дай си, Боже, колата се повреди, но успеете да я оправите, старателно измийте ръцете си със сапун (най-добре домашен, алое вера или момина сълза също са сред ароматите, които предизвикват искрена погнуса сред рибите), или ги изтрийте старателно с пясък, кал или глина. Отново по същата логика е добре да измивате добре съда за объркване на захранката след всеки риболов.

Щом стане обед, е много приятно да поседнете край водата и да хапнете в добра компания, пък може и някоя добра душа да се е сетила да опече примерно пържоли и да е нарязала салата. Из въздуха се носят чудни аромати, как да не гризнеш и малко лук или чесън. Много е вкусно, но не и за рибата. Особено, ако наплюнчите малко хляба или тестото, за каракудата това е ясен знак, че тук нещо не е наред.

Шумът

Още една голяма грешка – вдигането на шум. Дори и да се стараете да сте тихи, пак може да вдигнете какофония. Само тропнете по дъното на метална или пластмасова лодка и си представете екотът, който ще се понесе във водата. Говорете тихо, дори при ваденето на рибата се старайте веднага да я дръпнете настрани, за да не подплашите останалите на хранителното петно.

Мястото

Подготовката на мястото също е от значение. Има хора, които развиват такава трескава дейност, все едно се канят да живеят на брега – подравняват се къртичини, чупят се клони, реже се тръстика, трополят кофи, а бодри подвиквания и гръмки псувни отбелязват всяка една извадена или изтървана риба. Е, при такава симфония точно след 15 минути във водата няма да остане не само риба, ами и жаба. Да не забравяме и моментите, в които някой вече почерпен колега реши да намине край вас, да се провикне веднъж-дваж и за десерт да хвърли току отгоре ви. Неописуемо…

Ако сте със спининг в ръката, сте наясно, че маскировката и спазването на тишина са от първостепенно значение, но току се намери някой, който за удобство вземе, че окоси половин декар шавар или с изящната стъпка на слон в стъкларски магазин прегази през драките, за да метне точно на главата на щуката. Само че нея вече я няма и няма и да се върне, докато мястото не се успокои.

През зимата нещата не са по-различни. Някои хора страдат от дълбокото заблуждение, че ледът заглушава разговорите и тропането. Напротив, под водата всичко се чува още по-ясно. Намират се и хора, които нямат елементарна колегиална етика и щом видят, че ловите, ще разпробият буквално под стола ви.

Няколко подробности

Нека сега обърнем внимание на някои полезни съвети. Първо, внимавайте със захранката. Не става дума за количеството (за повече информация четете тук), а за качеството. За жалост няма универсална рецепта, а всичко зависи от водоема, времето и какво ли още не. Все пак, можем да кажем, че най-добре е да избирате изпитана и качествена захранка, царевица и т.н..

Ооо, има и рибари, които не могат да различат водещите към успех детайли, ако ще и в очите да им ги наврете. Ловите си вие с тънко влакно, плувка 0,5 грама и миниатюрна кукичка. Идва колега, вади такъми като за сом и се опитва и той да хване нещо. Вие се опитвате да му обясните, че така трудно ще стане, а той ви измерва високомерно и отсича: „Абе, какво ми разправяш, аз нали виждам кога кълве. Кордата ми е за голяма риба, а ти просто си седнал на хубавото място.” Върви обяснявай …

Друг пример, идва някой, държи се възпитано, не пречи, пита кълве ли, на какво кълве, пожелава успех и си тръгва. Ама каква е захранката, какъв е такъмът… подробности. Незначителни детайли, явно. Като кукичките – важното е да е остра, пък голяма или малка, е все тая. Но не е. Дори разлика от един номер може да се отрази на кълването, както и цветът и дебелината.

А, за малко да забравим. Щом се постопли, около водоемите се вдигат рояци кръвопийци, които могат да разплачат разнежените рибари. Ако не сте с комароустойчива кожа, по-добре се облечете подходящо, избягвайте да се пръскате с репеленти. Винаги ще се намери комар, който да ви ухапе, ако ще и с ДДТ да се напръскате, а както споменахме по-горе, ръцете ви така ще заухаят, че рибата тутакси ще ви обърне гръб. Вариант е да се намажете или напръскате с гумени ръкавици, които след това да хвърлите. Ако пък сте пушач, дръжте цигарата с ръката, с която не слагате стръв.

Наглед прости неща, а ако се замислите, ще се изненадате колко малко хора се съобразяват с тях. И след това – що не кълве? Ами, от мястото ще е, или от фазата на луната, няма какво друго да бъде …

 

Коментари към тази статия