Ето това е една от темите, които никога, ама никога няма да се изчерпят, стига броят на рибарите на масата да е повече от един. Един се кълне в скъпите марки и харчи повече пари за манджа за рибите, отколкото за гориво, друг пък маха с ръка и не дава и дума да се издума срещу точно неговата проверена с годините рецепта. Трети пък мълчи, усмихва се кротко, но щом се прибере, започва да бае над кофите и тенджерите, досущ като вещица от „Макбет“ (нали си спомняте – „да се смесят във котела първо жаба мекотела” и онова там за „Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес мехури пукай!”). Тук обаче няма да навлизаме в подобни тънкости, а ще се постараем да развенчаем някои митове за захранката.
Много хора вярват, че рибата може да се прехрани, ако хвърлим много захранка. Добре де, ама колко много? Килограм, два, леген? Колко е това „много”? За един и пакет е много, друг под поцинкована кофа не пада. Причината не е в това, нека разгледаме проблема от друга страна.
Човек се опитва да приравни водните обитатели по своите разбирания за храна и насищане и в това се корени основната заблуда. Рибите са студенокръвни, всичките им жизнени процеси са различни. Метаболизмът им е съвсем различен от нашия, те преработват храната много по-бързо. Примерно, за да се чувства един човек нормално, трябва да яде два-три пъти на ден. Рибите обаче могат да се тъпчат като невидели дни наред, а след това седмици да не сложат и червей в устата. И това няма да им докара гастрит. Ето, да вземем като пример сома. Зимно време той е мързелив, залежава се в ямите, почти не яде. Но затопли ли се водата, хвърли ли хайвер, озверява от глад и ловува по цели нощи, като поглъща невероятни количества. Ако времето е подходящо, сомът може цял ден „да не стане от масата“. Е, възможно ли е да прехраним рибата? При определени условия тя яде усилено, просто няма насищане.
А може ли да накараме рибата да се храни? Ако тя е настроена да яде, ще се събере на нашето петно, ако пък няма апетит, няма да ни обърне внимание и толкоз. А причините може да са най-различни, като се започне от атмосферното налягане и се стигне до фазата на луната. Сега няма да се задълбаваме в тях.
Ако някой каже, че сме прехранили рибата и затова не кълве, най-вероятно бърка. По-скоро можем да я подплашим с постоянното пляскане или пък да й поднасяме манджа, която не й допада като миризма. Често пъти колеги добавят в захранката примерно бял червей, а ловят на торен или на жито. Грешка. Рибата може да не ви обърне внимание, тъй като в момента обира вкусните и превкусни кастери, а вие я лъжете с хляб.
Има и друго – захранката може да събере огромно количество дребосък, който да не позволи на по-стойностните екземпляри да се доближат до куката. Внимавайте с консистенцията на храната и я съобразявайте с рибата, която търсите. Ако гоните уклей, подайте захранка, която прави облак, няма смисъл да стреляте гранули или царевица.
Стигаме и до споменатите по-горе адски смеси. Ние във fish.bg сме широко скроени хора и никога няма да загърбим интересния експеримент, ама да сипваме ракия в кюспето или да бъркаме счукана и накисната в нафта тухла… е, няма да стане. Хич не си и хабете времето. Особено с нафтата.
