Има ли универсална формула за успешен риболов? Универсална риболовна примамка, универсална стръв, универсална въдица, универсална макара, универсална захранка?
А така, да си дойдем на думата! Коя е тази неуловима, дразнеща, примамлива, универсална, тайна, но и работеща формула, която може да ни гарантира успех всеки път? Има ли я въобще, или е просто някакъв мит, някаква фикция и болна мечта, като онази която преследват заклетите комарджии, залагащи с абсолютна увереност апартамента си, колата, че и бъбреците си, да ни пази Господ!
Отбелязвали сме поне няколко пъти, че ден с ден и водоем с водоем не си приличат, да не говорим за задвъдичното устройство, уменията, захранката, примамката, времето, налягането (за повече информация относно времето и налягането натиснете тук и тук), че ако щете и махмурлука.
Безспорно е, че има една абсолютна формула на успеха, гарантираща улов на поне десетина гьола около София и поне още петдесет из цялата страна. Тя е следната – правите елементарна линия на директен телескоп и хвърляте на торен, или на бял червей. Няма начин да не хванете слънчак, даже може да съсипете слънчака, а покрай това да си съсипете и нервите. Но надали ще ви хареса. Всъщност, едрият слънчак не е лош за ядене пържен, ама…
Едва ли има рибар, който да не се е терзаел защо кълве, защо не кълве, защо тая блесна работи, а онази – не. И категорично няма рибар, който да не е сипал пламенни слова от типа на „Ей, имаше един, направо ги съсипа, а при мене не бута и това е.”
През годините са се натрупали десетки, ако не и стотици излети, за които сте били убедени, че ще ги запомните. Мястото е превъзходно, рибата налита като полудяла. Минават обаче две-три години и спомените започват да избледняват и да се забравят. Да, помним мястото, охооо, помним го, но кога точно сме ловили, на каква стръв, с каква захранка, какво е било времето, нивото на водата…
Какъв е изводът? Ами, елементарно … водене на дневник.
Риболовен дневник
Разчертайте страниците на седем колонки. В първата отбелязвайте поредния номер на излета. Във втората запишете датата и продължителността. Тук може да отбележите от колко до колко часа сте ловили. Третата колонка е за мястото на риболова. Ако сте се местили, напишете кога и защо (да, причината „не кълве” е ясна, но има и ценни записи от рода на „силен насрещен вятър”, „ужасни водорасли”, „безчет слънчаци” или „Мишо ми се обади да паля и да тръгвам към…”). Четвъртата колонка е за такъма, стръвта и захранката. В петата е мястото на улова и видовете риби (примерно „дребен слънчак”, „среден слънчак”), както и на трофеите (тоест, „слънчаци като шамар”). Шестата е за странности по време на излета („духна вятър и уклеят полудя”) или за някакви метеорологични катаклизми. В седмата опишете времето – слънце, облаци и т.н.
Не ви трябват графомански излияния, бъдете кратки и точни. Не твърдим, че този тип дневник е идеален, но върши работа. Защо? Ами, защото с негова помощ лесно можете да възстановите подробностите, а не да си кажете, че „Ееее, бяхме еди си къде си, Ванката беше направил у-ни-кал-ни пържоли, а ракията му е … нямам думи”. Разбира се, ако по стечение на обстоятелствата ходите за риба пет пъти в годината, то такъв дневник не ви е нужен, но щом четете fishi.bg, нашият съвет е да се замислите. От личен опит ви казваме – ако сте щастливци и ходите почти всеки уикенд за риба, как ще запомните всеки излет с подробности?
И не превръщайте дневника в лексикон, каквито правихме като ученици в онези далечни години, когато се носеха сини и червени връзки. Това не е място за хвалба, а записки, които ще ви предпазят от допускането на досадни грешки. Защото човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък.
