Едва ли има рибар, който да не се е сблъсквал с наглед необяснимите капризи на рибите. Уж всичко е наред, захранката е идеална, стръвта е чудесна, монтажите са както трябва, но не кълве и това е. Рибата, както знаем, се влияе от времето. Затова всеки, който се кани да отиде за риба, трябва да се запознае подробно какво ще бъде времето – ще вали ли, какви ще са вятърът, атмосферното налягане и влажността, ще има ли облаци, или ще грее слънце. Не пропускайте да хвърлите и едно око на фазата на луната, а ако искате, си прочетете и хороскопа, някои колеги твърдят, че помагало.
Нека разгледаме как влияят различните атмосферни условия на кълването на рибата.
Вятър
При вятър се образуват вълни, а те имат различен ефект върху апетита на рибите. По принцип при силен вятър рибата се дърпа от каменистите брегове, но се приближава към глинестите. Всеки е виждал как при вълнение около брега се вдига мътилка. В нея обаче има отмити от почвата червейчета, личинки и прочие деликатеси за водните обитатели и кълването става по-интензивно. Ако вятърът духа откъм водата в лицето ви, тогава от брега навътре започва т.нар. дънно движение на водата. Рибата, както е известно, плува срещу течението и е резонно да се очаква, че по-едрите екземпляри, които рядко напускат любимите си дълбочини, ще се приближат към брега, за да се хранят. Ако вятърът не е особено силен, повърхността на водата се „накъдря“ и това прави рибите малко по-смели при атаката. Най-недолюбван е северният вятър, особено ако е студен и температурата на водата започне да пада.
Валежи
При дъжд кълването може да се подобри, или да се влоши, зависи колко силно вали. Едрите капки вдигат силен шум при падането си във водата и рибата „отсича”. Ако обаче вали така по-дълго време (ден-два) рибата свиква и започва да кълве. Валежите свалят много храна (основно насекоми) от бреговете във водата и рибата идва по-близо, за да се грани. Резките смени на нивото на водата по правило имат негативен ефект. На големите реки обаче това невинаги е така. На Дунав например, когато водата започне да се качва от много ниско ниво, се прави нелош риболов. При буря не кълве, като това е напълно обяснимо, но след това рибата е много активна.
Облачност
Облачността също влияе на кълването. Ако е ясно, слънчево и горещо, повечето риби търсят прохладата и слизат в дълбочините или се притаяват под сянката на дърветата край брега. В такива дни е добре да се лови рано сутринта, докато все още не е напекло свирепо. Ако е облачно кълването продължава през целия ден, макар и да не е толкова често. Това правило обаче не се отнася за по-студените пролетни и есенни дни, тъй като тогава слънцето нагрява водата и кълването се подобрява. Не са редки и случаите, когато сутринта рибата е пасивна и започва да се храни едва по обяд.
Атмосферно налягане
Ефектът на атмосферното налягане върху апетита на рибите не е напълно изяснен, но определено има някаква зависимост. Плавното покачване или падане на налягането почти не влияе, но ако има рязка промяна, особено понижаване, рибата не кълве. Но и това правило не е универсално. Всеки вид риба реагира различно. Отново на Дунав имам наблюдения, че при ниско налягане и „тежко” време може да се търси сом. Че и се намира. Повече за влиянието на атмосферното влияние на риболова, може да прочетете ТУК
Лунни фази
Луната също оказва влияние върху поведението на водните обитатели. По принцип, колкото е по-ярка луната, толкова по-голямо е движението във водоема. Това обаче не означава, че пълнолунието ви гарантира добър улов, както вече отбелязахме в началото. Повече за лунните фази и риболова може да видите ТУК
В заключение
Риболовът е толкова многообразен и върху резултатите влияят толкова много фактори, че няма универсална система. А и ако имаше, нямаше да е интересно, тръпката е в надхитряването на рибата, а не в изяждането й. Поне ние във fishi.bg мислим така.
