Най-малко от пет години насам една нова за България риба окупира водоемите ни. Става въпрос за широкоустия бас, който беше внесен и разселен у нас.
За внасянето му се носят легенди – нелегално прекарване през границата от съседни държави, зарибяване първо на едно малко блато в Кюстендилско и постепенно разселване на други водоеми. Факт е, че тази година в доста баластриери около София се ловеше бас, както и в района на Кюстендил, Бобовдол и др. А за Мека на баса се счита езерото в столичния квартал „Дружба”, което е и най-посещаваното от ловците на този атрактивен вид риба.
Оказа се, че противно на схващанията този вид чуждоземен нашественик у нас не е чак толкова агресивен. Той си живее във водоемите ни наравно с останалите риби и не се е забелязало да има изчезнали видове заради него.
Активният сезон за риболов на бас вече приключва, тъй като това е топлолюбива риба. Равносметката от този сезон показва, че на масово посещаваните от спинингистите водоеми уловът му става все по-труден. Допреди няколко години басът се ловеше доста по-лесно с неутежнени силиконови примамки. Днес уловът му в доста случаи е истинско мъчение. Причината е, че на водоемите с бас почнаха да идват все повече риболовци. Голяма част от хищниците вече са бодени с кука, имат лош опит с изкуствените примамки и са изключително предпазливи.
В топлите дни басът плува на повърхността и се вижда с просто око. Нерядко става въпрос за екземпляри над килограм, чието улавяне е страхотна атракция. При замятане на примамката обаче басът си прави „гаргара” с риболовеца, тъй като в повечето случаи е усетил присъствието му. Тръгва след примамката и се прави, че всеки момент ще я атакува. Накрая, когато стигне на няколко метра от брега, поглежда риболовеца в очите и му дава да разбере кой е „глупакът”, след което си отплува обратно. Това може да скъса нервите на всеки въдичар. Неслучайно в едно американско списание беше публикувана карикатура на бас, който снима с мобилен телефон минаващите покрай него силикони и воблери.
През този сезон се оказа, че бас може да бъде уловен предимно на по-далечна дистанция, където има шанс да не е забелязал присъствието ни. Силиконът все още е вариант, особено в по-големите му размери. Във „въоръжението” обаче влязоха спинерите и воблерите, както и повърхностни примамки като гумените жабоци и поперите. Иска се доста експериментиране, за да налучкаме на какво може да уловим бас. Но при хващането и тази риба се бори толкова зверски и носи толкова огромно удоволствие, че усилията в търсенето на начин да го примамим няма да отидат напразно.
