Няма рибар, който да не се е питал дали цветът на захранката влияе на кълването, а оттам и на улова. Всъщност, има. Това са заклетите фенове на спининга, но нали знаете лафа – „На спинингиста ръката му е чиста – не бърка захранка, риба не пипа…” Нека оставим тази секта настрани и да обърнем повечко внимание на по-ортодоксалните риболовци, за които бъркането на храната е съществена част от удоволствието, а кофа или футер под 15-20 литра се смятат за малки, едва ли не за кофички от кисело мляко.
Та, влияе ли цветът на захранката върху активността на рибата? Влияе. При това има случаи, в които точно цветът решава съдържанието на живарника. В предишните годин се подхранваше със смески, кюспе и качамак. Всеки сам си забъркваше тайната рецепта, някои се осмеляваха да добавят сладкарски бои.
Годините обаче имат навика да се навъртат с някаква смущаваща скорост и докато се обърнеш, рафтовете в магазините се оказаха претрупани с всякакви видове храни във всички цветове на дъгата. Изведнъж настана рай за любителите на експерименти. Постепенно се избистриха два важни извода – първо, цветът на захранката е от решаващо значение, когато ловите много предпазлива риба, тъй като трябва да наподобите максимално цвета на дъното, и, второ, цветът може да отсее по-едрите риби от дребосъците.
Първи случай – предпазлива риба
Бабушката е един от видовете, които се ловят целогодишно. Масова риба е, но дори и през лятото е недоверчива, когато захранката се отличава рязко от дъното. През есента водата изстива, избистря се и бабушката става направо параноична. Повечето колеги са наясно с тази особеност и подават тъмна, направо черна храна. Тя обаче невинаги дава резултат, тъй като със застудяването рибата се измества към по-плитки участъци, а там дъното често е песъчливо и светло. Затова е добре да замесите храната и с малко пясък или пръст от брега, така ще постигнете максимално неутрален нюанс.
Ако във водоема има хищник, не е изключено доброто кълване изведнъж да пресече. Това не е трудно за обяснение, вероятно някоя зъбата или някой мустакат са се завъртели около вашето петно, привлечени от събралата се на едно място плячка. При такова положение нямате особено много варианти – може направо да събирате, да изчакате (като през цялото време ругаете през зъби) или да се опитате да привлечете рибата наново. Повечето колеги правят точно това, но резултатите невинаги са добри. Имате шанс обаче, ако потъмните захранката и я маскирате с цвета на дъното, така мирната риба ще се чувства по-спокойна покрай неоткрояващото се петно. Най-лесно е да смесите сравнително светлата храна с пръст от брега на водоема, като обаче първо я пресеете. Ако сложите черна боя, имайте предвид, че във водата тя ще се отмие и постепенно петното пак ще изсветлее. Затова е по-целесъобразно да добавите боята към водата за объркване на захранката, така цветът ще се запази по-дълго време.
Втори случай – селектиране на едра риба
Отишли сме, значи, за риба, подхранили сме, всичко е ток и жица, но вместо очакваните едри екземпляри, ни нападат безчетни пълчища дребносъци, които ловят стръвта от въздуха и не дават никакъв шанс на другите дори да я подушат. През първите десетина минути е забавно, след това става досадно, а накрая е направо дразнещо. Как можем да селектираме само едрата риба? Понякога е достатъчно да променим утежнението, за да може стръвта да пробие през плътния бараж на дребосъците, можем да увеличим размера на примамката, за да не е лъжица за устата на маломерките, можем и да сменим стръвта. Възможно е обаче и да се пробва подаване на захранка с ярък цвят. Всеки знае, че платиката обича жълта храна. Това обаче е по-скоро добре улегнал стереотип, тъй като самите съставки на захранката за платика са с такъв цвят. Все пак е факт, че такава храна работи добре при топла и сравнително мътна вода. Във всяко друго време резултат ще постигнете и с кафява захранка. В края на лятото обаче успех ще имате и с червена храна.
Това обаче е нож с две остриета. Ако подавате ярка захранка, може да съберете цели тумби прегладнял уклей, който ще ви провали излета, ако търсите друга риба. Тогава спасението ви е да потъмните съдържанието в кофата или футера и да успеете да подадете стръвта през слоя дребна риба.
Така че не разчитайте на рецепта „панацея”, която винаги да ви носи пълни живарници. От значение е не само цветът, но и ароматът и хранителните свойства. Експериментирайте, трупайте опит и с времето това ще ви се отплати.
