Всеки рибар иска да знае…
Често можем да видим как любителите на риболова на плувка заемат първото попаднало им място на водоема, най-често такова с добър подход и достатъчно удобен бряг, за да се разположат комфортно. Опитният рибар обаче, никога няма да направи така. Той най-малкото ще се разходи, ще прецени релефа на дъното, ще се съобрази със силата на течението и ще избере най-перспективното за добър улов място.
Разбира се, такива навици се изработват с времето, но е важно да знаем основните принципи при търсенето на рибата, за да не се окажем в неизгодно положение още от самото начало. Нека разгледаме няколко типични водоема, като започнем от най-лесните и вървим към по-сложните.
Малки езера
Релефът на този тип водоеми е доста еднообразен, като изключенията са редки. Това от една страна улеснява задачата ни, но от друга може да я направи почти неизпълнима. Ако дъното е равно като тепсия, рибата ще се придържа и към най-малките изменения – всяко прагче, ямичка, или промяна в плътността или характера на дъното. Често такива места се разпознават по водораслите, които дават информация за състоянието на дъното и промяната на дълбочината. Дънната растителност в малките езера се вижда добре и винаги можем да определим доброто за ловене място. Освен това често има потънали дървета или коренища, които привличат рибата, понеже предлагат както храна, така и укритие. Струва си да обърнем внимание първо на тях.
Сезонът също може да ни ориентира – през пролетта рибата обича плитките и топли участъци, богати на растителност и храна. През лятото ги посещава през нощта и рано сутрин, а със застудяването се насочва към дълбочините. Ако езерото е старо, то релефът на дъното му по правило е еднообразен – опашката вероятно е заблатена, праговете са скрити в тинята, а дълбочината е намаляла. По бреговете обаче често има големи дървета и интересните за риболов места са около тях. Често пъти обаче водата е толкова дълбока, че водораслите не се виждат. В такъв случай първият помощник на рибаря е въдицата. На дебело влакно около 0,20 мм се слага лека плувка и олово около 15-20 г. Естествено замятането над глава не се препоръчва, хвърля се отдолу. С подобен монтаж бързо може да опипате участъка около брега, да видите къде са дълбочините, има ли растения и какво е дъното. Дълбочината се определя още с първото замятане, водораслите оказват съпротивление при издърпването на оловото, а типът дъно си личи по почукването на оловото. Ако е твърдо, значи и дъното е твърдо, ако няма отчетлив контакт, значи пред нас е пясък, а глината сякаш лепи оловото при придърпване. Ако тежестта потъне, а след това плувката започне да се движи бавно, значи има тиня, оловото пропада бавно и тегли линията. С малко опит ще се научите да четете дъното по-добре и от сонар.
Не подценявайте тази проверка. Ако дъното е силно обрасло, е добре да намерите чисто „прозорче”. През лятото обаче водораслите се развиват още повече и на подобен тип водоеми това може да е доста трудна задача.
Големи езера и язовири
Обикновено покрай брега на големите естествени езера водата е плитка и основната ни задача е да намерим дълбочината. Често пъти това са местата, където се вливат рекички, или започват ручеи, тъй като течението не позволява затлачване на дъното. За релефа на дъното отново може да се съди по водната растителност. На големи водоеми е за предпочитане да разполагаме с лодка, тъй като от брега е доста трудно да се намери място, където рибата излиза да яде редовно. В такъв случай няма да ни помогне и най-скъпата захранка.
Ако се намираме на микроязовир, основният ориентир за подводния релеф е линията на брега. Ако е стръмно, можем да очакваме, че склонът продължава под водата и дълбочината ще е сериозна. Ако водоемът е създаден с преграждане на рекичка, нейното русло ще се запази по дъното и това по принцип е интересно място. Но нека не забравяме, че при изграждането е възможно руслото да е разрушено. Има и язовирчета, които крият цели гори по дъната си, тъй като наводненият дол не е бил почистен. На такива места гъмжи от закачки, но ако намерим потопени дървета около брега, риболовът ще е интересен. Това са естествените укрития на рибата и е резонно да я търсим точно там.
Ако брегът е много стръмен, ще имаме доста труден риболов, тъй като склонът не позволява прецизно захранване, топките се търкалят по него. Значи трябва да потърсим площадка или поне по-умерен склон. При язовирите с големи ВЕЦ нивото може да играе постоянно и ако водата е висока покрай брега може да има съвсем плитък участък. Там естествено трябва да търсим ямите.
Канали
Те са изкуствено създадени и брегът може да е потресаващо скучен и еднообразен. Но опитното око ще различи промените, които биха привлекли рибата – завои, въртопи, както и места, където са насипвани диги за укрепване. Застанем ли на канал, трябва много внимателно и прецизно да опипаме дъното. Често пъти едно съвсем минимално изменение на релефа може да ни донесе успех. Струва си да се обърне внимание на подводни площадки преди сериозна дълбочина. По принцип там се събира храна и рибата често ги наобикаля. Ако пък намерим напречен праг е още по-добре – той също задържа храна. Следете и цвета на водата: ако има по-мътна и по-чиста част, търсете рибата на границата.
Реки
Условно можем да разделим реките на малки, средни, големи и много големи, оттам е различен и подходът. При малките реки можем да ловим буквално от бряг до бряг и лесно ще проверим всяко перспективно място. По правило добрите места са при устията на ручеите, вировете с бавно течение, резки завои, както и там, където дъното сменя релефа си. Огледайте се и за надвиснали над водата дървета, често пъти рибата е точно под тях, тъй като е привлечена от падащите от клоните насекоми. Много интересно е мястото около „бент” от паднало във водата дърво. Ако зад него по течението има поне малка дълбочина, можем да разчитаме на успешен улов.
Около бреговете на средните реки могат да се намерят съвсем прилични дълбочини с глинесто дъно, обитавани от кефалови риби и дори платики. По принцип по малките и средните реки има доста участъци с потопени коренища. Това са естествените укрития на рибата и си струва да проверим дали около тях няма дълбочини. Ако течението на водата е бавно, често се развиват водорасли. Ако те постепенно изчезват, значи дълбочината се увеличава плавно. Ако „отсичат” отведнъж, значи имаме рязко пропадане на дъното.
Добри участъци за риболов на малки и средни реки са изкуствените препятствия – язове, мостове и диги. По принцип това са едни от най-посещаваните от рибари участъци, но бихме могли да намерим и интересно място.
Ако реката е голяма, риболовът на плувка може да бъде доста труден, тъй като често край брега е плитко. Това ни навежда на мисълта, че трябва да търсим ямите, но в такива реки рибата често предпочита точно по-плитките райони. Там тя намира храна и укрития, ако щете и от самото течение. През лятото се случва дори едра риба да излезе на дълбочина не повече от метър. Тук също можем да си създадем представа за релефа на дъното, като огледаме брега. Ако е стръмен, можем да разчитаме на по-сериозна дълбочина, ако има поредица от заливчета, значи и релефът на дъното е разнообразен. Равният пясъчен бряг определено не е перспективно място. Но всяко правило си има и изключения, затова е добре да проверим дълбочината и на наглед най-лошото място.
Правилното преценяване на водоема не е чак толкова трудна задача, стига да се съобразяваме с особеностите, за които разказахме. Не бързайте да заставате на очевидно често посещавано място, отделете няколко минути да се огледате и да прецените релефа на дъното. Рибата често пъти сама се издава – играе над водата или по повърхността излизат балончета от примерно ровеща по дъното каракуда или шаран. Ако имате възможност, може да си купите и сонар, който се закача на въдицата и се хвърля. Струва си и да съберете информация от местните рибари, стига да имат желание да я споделят. Но все пак, не се доверявайте сляпо, винаги проверете дали обясненията са верни. Наслука!
Андрей Каштанов
