Туичинг – самото име звучи едва ли не екзотично. Всъщност терминът идва от английското twitch, което означава трепване, рязко придърпване и доста добре описва техниката при този тип риболов с воблери.
Туичингът не е просто замятане с равномерно обиране, което е по-силите и на пълен лаик в спининговия риболов, а е доста разнообразна техника със сложно анимиране на примамката. Освен майсторство, изисква и специфична екипировка, като комбинацията от оборудване и природни условия може да накара и опитните рибари да се почесват замислено по врата.
Именно големият брой променливи може да доведе до редица грешки, а дори най-малката от тях има потенциал да обрече целия излет на неуспех. Нека да видим как можем да ги избегнем.
Въдицата
За никого не е тайна, че при пръта за спининг са важни строят и дължината. За туичинг е подходяща въдица с бърз строй, но обозначенията на етикета дават само приблизително ориентиране. По-коректно е да се каже, че тестът на върха на спининга трябва да надвишава теглото на използваните воблери, а при примамки с големи лопатки трябва да се отчете и значителното съпротивление при воденето. Като цяло при рязкото придърпване трябва да се играе само върха на въдицата. Защо ли?
Често се налага замятане на далечни дистанции, при това срещу вятър. Това е възможно само с бърза и твърда пръчка, чийто тест на върха надвишава теглото на примамката поне с една трета. Ако въдицата реагира с цялата си дължина, замятането, воденето на воблера и засичането стават много по-трудни. По принцип хищникът атакува при паузата и ударът невинаги се усеща, особено ако времето е студено. Затова рибата се усеща при следващото придърпване, а и да не забравяме, че много пъти воблерът е само леко захапан. Ако пръчката е мека, засичането на щука или бяла риба от 30-40 метра ще е доста сложна задача. Когато обаче ловим с леки воблери с малка лопатка и духа силен страничен вятър е по-добре въдицата да работи не само с върха. При огъването си тя увеличава триенето на влакното във водачите, което позволява по-добро навиване на шпулата. При изправянето си тя обира и излишното влакно, като така подобрява обратната връзка с примамката – все важни неща при туичингова проводка.
При такъв тип водене и странично положение на въдицата е добре между върха и влакното да има прав ъгъл. Ако вятърът е страничен, върхът трябва да е срещу него, това улеснява полагането на влакното върху шпулата.
При туичинг се ползват пръчки с дължина 2-2,40 м, понеже с такава „диригентска палка” се работи лесно. И това обаче не е универсално правило, тъй като ще имаме затруднения при далечните замятания. Ако въдицата е по-дълга, ще бъде и по-тежка, а това значи натрупване на умора в ръката. Замятането изглежда детска игра, но усилието от три-четири часа динамичен риболов е доста голямо. Друг недостатък на дългата пръчка е ще се увеличи и дължината на влакното над водата, а оттам и съпротивлението, което то ще оказва при вятър. Затова, ако въдицата е 2,70-2,80 м, при туичване трябва да я държим напред, изправена под значителен ъгъл. Така ръката няма да се уморява, а обикновено няма и проблеми с полагането на влакното по шпулата. Това обаче пак е идеален вариант, ако няма вятър или при слаб вятър в гръб, или в лице. Невинаги е възможно да си намерим точно такова място.
Ако вятърът е страничен, дори при минимална пауза влакното образува паразитна дъга. Ако духа на пориви, нещата са още по-зле, а самото съпротивление на влакното причинява нежелано водене на воблера. Спасението е свеждане на върха към водата. Обаче – ръката се уморява, а ударите се усещат трудно. Има и още един сериозен недостатък – влакното лежи върху водата с почти цялата си дължина, неговото тегло не влияе върху намотаването, вълните от страничния вятър образуват дъги и ъгълът между влакното и пръчката намалява. След три-четири замятания може да се сдобиете с прекрасна „брада”. Разплитането и коства време и нерви, а ако ви писне, губите 20-30 м влакно. Има ли спасение? Има – въдицата трябва да се държи настрани, върхът да е срещу вятъра, а ъгълът между него и влакното да е 80°-90°. Така влакното ще ляга по-добре на шпулата, а и ударите ще се усещат по-добре.
Профилактика срещу „брадата”
При туичингът брадата е почти неизбежно зло. Напълно е възможно тази отврат да се получи и при друг тип проводка, затова е добре при замятане да огледате шпулата. Ако забележите врязване на влакното в по-хлабави намотки или, не дай си, Боже, стърчащи клупчета, по-добре размотайте на ръка и оправете влакното. Иначе при силово замятане рискувате късане и загуба на примамката. Подобни нередности се получават най-вече при обиране на дъгата веднага след замятане. Това се прави най-често автоматично и бързо. Съпротивлението на влакното обаче е слабо и то ляга на шпулата неравномерно. Спасението е просто – влакното трябва да се обира под остър ъгъл или върхът да се сведе до водата. Така влакното ще се намокри и при рязко вдигане на въдицата ще се опъне и ще легне добре на шпулата.
Паузата
Ако времето е студено, например при риболов през зимата или късната есен, дългата пауза от 10-15 секунди и много важна. Ударите най-често са точно тогава. Но пък контактът с воблера е минимален, а ако има и страничен вятър, е почти нулев. Затова при изчакването влакното трябва да се обира постепенно със съвсем бавни обороти на макарата.
Влакно
Плетено. При туичинг обаче то не е под постоянно напрежение и полагането му на шпулата е далеч от идеално. При пауза влакното увисва, ляга рехаво и създава предпоставки за брада при следващото замятане. Меките влакна не са за предпочитане, по-подходящи са тези от типа Power Pro или Fireline. Те са твърди и не са така податливи на оплитане. Ако все пак се получи брада, оправянето и ще е по-лесно. Недостатъкът на тези влакна е, че намаляват далечината на замятането. При туичинг по-дебелото влакно ляга по-добре върху шпулата, но трябва да се поддържа баланс в разумни граници. Ако ловим костур, плетенякът трябва да е по-тънък.
Цвят на влакното
При туичинг цветните влакна дават предимство, тъй като се виждат и понякога кълването се отчита на око по трепването на плетеняка. Ако обаче водата е бистра и се опасявате, че яркият цвят ще уплаши хищника, спасението е влакно тип Fluo. Във водата то става зелено като трева. Другият вариант е да оцветите крайните 5-6 метра в зелено. Купете си гранофорин от която и да е аптека, капнете върху гъбка и обтрийте влакното. Цветът ще се запази поне за един излет.
Макара
Хубаво е да е качествена с отлично полагане на влакното. Ако имате Twin Power на Shimano или някой от моделите на Daiwa в същия ценови клас, почти няма имате проблеми. Ако цената ви се струва солена, ще се наложи да не намотавате шпулата до горе, а да оставите ръбче. Ако сте с по-евтина макара, мек плетеняк и духа страничен вятър, ръбчето до края на шпулата трябва да е поне 4-5 мм. Да, ще загубите няколко метра дистанция на замятането, но ще си спестите бради и нерви.
Примамки
В повечето случаи са воблери и вариантите им. Туичингът и воденето с резки придърпвания обаче позволяват значително разнообразие и може да се ползват дори клатушки или леко утежнени силикони. Воблерите обаче са по-пригодни за замятане, заради поведението си във въздуха и ще спестят бради и нерви. И пак няма идеален вариант! Ако например сте с едносъставен лек воблер около 5-7 грама, плитко газене и слаба собствена игра и духа страничен вятър, ядовете са почти гарантирани. Не е зле да редувате проводките – на всеки три-четири с резки придърпвания пускайте една с равномерно обиране, хищникът може да предпочете именно нея. Ако воблерът е с лопатка под по-голям ъгъл воденето ще е по-лесно, но пък няма гаранция, че рибата ще е възхитена.
Рибата
Тя също е способна да поднесе изненади, като абсолютният шампион е щуката. Зъбатата с лекота може да прегризе влакното и да си тръгне с воблера, но такъв подарък може да и преседне. Ако не се освободи от него, може да загине. Затова е добре да се ползва повод. Снаждането му обаче трябва да бъде с качествен вирбел, в противен случай ще има нерви и драми. При туичинг и пауза воблерът продължава движението си напред по инерция. Атаката е с известно изпреварване и откъм „главата” на примамката. Ако не е прецизна, влакното може да пострада и да загубим рибата плюс примамката. Ако поводът е метален и по-дълъг, това може да се избегне, но недостатъкът е, че е тежък – ще пречи на играта.
А има ли въобще вариант, при който можем да се спасим от евентуални грешки и пропуски? Ами… май няма.
