Топлите дни, уважаеми колеги, отминаха. Общо взето най-активен беше костурът, особено при изгрев и при залез, а с бялата риба (става дума за мерни екземпляри, а не за маломерни) нещата не вървяха особено. Щуката застана в тръстиката, шавара и водораслите и „изваждането” и оттам беше много трудно. Е, имаше „писалки”, но те не се броят и бяха пуснати обратно, за да повикат майка си и татко си, а още по-добре баба си и дядо си. Разбира се, ако вземем предвид само собствените излети, бихме могли да отдадем неуспеха на неумение и лош късмет, но ситуацията беше една и съща почти навсякъде.
Някои водоеми се отчитаха с нелоши щуки, но това са по-скоро единични случаи. Опитите по големите реки също не дадоха резултат. Костурът отново превзе сцената, а тук-там имаше удари и на сом. Затова не е случайно, че голяма част от риболовците очакваха с нетърпение застудяването, което трябваше да доведе до активизиране на хищника. Междувременно чешехме крастата с мирна риба.
Няколкото дни с по-ниски температури още през октомври стреснаха не само метеоролозите. От 15-20ºС изведнъж паднахме до нулата и колегите започнаха да подреждат примамките… но, не било съдено.
Да, захлаждането и насищането на водата с кислород даде резултат и хищникът тръгна на лов, но отново предпочиташе местата около водораслите и шавара. Водата по реките и статичните водоеми остана предимно бистра, дъжд почти не падна, но щуката сякаш се премести на границата с чистата от растителност вода. Това увеличи шансовете за удари при ползването на подходящи примамки.
Нека не се лъжем, подобни странности в поведението на щуката не се случват за пръв път. Студът по принцип кара тази красива риба да се прехвърли в по-дълбоките места, но ето, че тя продължава да се крие. Отново отваряме скобата, че това правило има изключения по някои конкретни водоеми и места. Като цяло обаче колегите спинингисти, които упорито облавят „прозорците” около водната растителност, могат да се похвалят с повече щуки от ентусиастите с лодките на тролене, които пускат джигове на дълбочина.
Нереално е да се мисли, че хищникът не се храни, каквито и аномалии да се случват с времето. Напротив, апетитът му не е намалял, така че той би трябвало да атакува и нашите примамки. Щуката и костурът излизат за закуска рано сутринта, когато вече светлината дрезгавее, но до изгрева остава около половин час. Ударите на щуката спират рязко с издигането на слънцето, освен ако небето не е облачно. Костурът е активен почти до обяд, а има места, където се е концентрирал и не прощава на нищо, което се движи във водата. Ако над главите ви има облаци и подухва ветрец, хищникът е по-настървен, но след 10 часа сутринта е рядкост да попаднете на щука, ако времето е слънчево и тихо. Вечерта костурът отново започва да шета, но обикаля по-плитките и обрасли места.
Така, какво да поднесем на хищника, а най-вече на щуката, като примамка при ниска вода и гъста водна растителност, но точно на границата с чистите участъци?
Стандартният комплект примамки включва повърхностни попери, плиткогазещи воблери, въртящи блесни (те се отклоняват добре от някои препятствия във водата), обикновени блесни, „незацепляйки” (блесни, при които жилата на куките са обезопасени с лесно поддаваща струна – така примамката може да се води и през гъста растителност без да закача, но при удар куката се оголва и работи съвсем нормално). Разбира се, да не забравяме и силиконите. Всяка примамка има своето конкретно предназначение и дава резултат при определени условия.
Поперите са добри, когато напипате петно с костури, както и ако искате да провокирате щука сред гъста растителност с места чиста вода, както и на границата с тръстиката.
Воблерите с плитко газене (това е чисто субективно мнение без претенции за универсалност) са отлични за риболов над обрасло дъно. Те бързо достигат очакваната дълбочина при воденето и не изискват кой знае какви виртуозни умения и дават възможност да си играете с тях, което разнообразява риболова. Може да ги водите с резки движения с китката, да ги обирате равномерно, или да правите паузи – да оставите воблера да изплува, а след това отново да го стрелнете надолу. Подобни експерименти определено дават възможности за повече удари. Въртящите се блесни са удачни за плитка вода, на границата на откритата вода с водната растителност или между места с тръстика. Не можем да минем и без силиконови примамки, които „цепят” и през гъсти водорасли.
Има обаче особености, които отличават риболова през студения сезон от летния. На първо място е размерът на примамките. През лятото се залага на малки примамки, докато есента щуката сякаш харесва повече по-едрата стръв. Това е обяснимо – през лятото във водоемите има много дребна риба, която е в постоянно движение и хищникът я преследва. През есента обаче, оцелелият дребосък вече е трупнал някой и друг сантиметър и затова не се учудвайте, ако едва навлязло в пубертета щуче се изсили на по-едра примамка.
Ясно е, че при риболов на малка дълбочина е редно да се ползват задно утежнени, но леки въртящи се блесни. Добри резултати дават и блесните с две „листенца”. Случва се при по-едри такива блесни да се усеща по-голямо съпротивление при воденето, а излизането над водата да е рязко. Когато подбираме въртяща блесна, трябва винаги да имаме предвид каква е формата на „листото”, тъй като именно тя влияе на скоростта на въртенето. Широкото листо оказва по-голямо съпротивление във водата и блесната се върти по-мързеливо. Това позволява много бавно водене. Блесните с тесни листа обаче са въртят по-енергично и оказват по-малко съпротивление. Затова те трябва да се водят по-бързо, за да не оставите блесната да падне и да се забие във водораслите.
В редица случаи най-вече при откровено студено време, когато водата се избистри, а нишковидните водорасли изчезнат, са успешни клатещите се блесни със защита от закачки. Понякога те разрешават водене без да обръщате внимание на водната растителност, тъй като когато водораслите не са особено плътни, защитените куки на практика не се закачат за тях.
Каквато и примамка да изберете за плитка вода, повечето кълванета са при бавното водене, желателно с паузи. С тази задача идеално се справят воблери и силиконови примамки, а въртящите и клатещите се блесни изискват само бавно водене. В противен случай играта им се разваля, макар и с някои клатещи се блесни да може да се осъществи бавно водене с паузи, при които блесната пропада, но продължава да играе.
Бихме могли да разгледаме в подробности употребата на изброените примамки при конкретните условия, тъй като не можем да говорим за универсално приложение на тази или онази, но нека не си поставяме такава задача. Върху всичко това така или иначе е хвърлена светлина в специализираните издания или във филмите на риболовна тематика. Интересно е друго …
Всяка изкуствена примамка въздейства на определени сетива и органи на хищните риби, или и на двете. При избора си на плячка хищникът се води от зрението, от сетивните окончания по страничната линия, или дори от вкуса, ако се използват различни ароматизатори. Задачата пред риболовеца, практикуващ спинингов риболов, е да подбере от множеството примамки тази, която би заинтригувала хищника и би провокирала неговата атака. Навярно това е едно от очарованията на спининговия риболов – че няма универсални решения за всякакви случаи. При всеки излет се налага да се избира оптимален вариант.
