Бързаме да поясним още в самото начало – това не е вариант на известната и ефективна система, кръстена на откривателя си Алберт Драшкович. На пръв поглед нещата са още по-странни, а стръвта изглежда абсурдна, но нека караме поред.
Застудява, сутрин вече ще започнат да падат слани и е крайно време да направим няколко целенасочени излета за хищници. А щуката е мечта за много риболовци, особено ако е с трофейни размери. Но водоемите ревниво пазят своите „царици”, а и те самите са натрупали доста опит с годините, станали са хитри и пропускат примамката и при най-малко подозрение. Има ли начин да накараме красавицата да клъвне?
Няма смисъл да изтъкваме предимствата на един или на друг метод, най-малкото защото всеки рибар си има предпочитания, два еднакви водоема няма и два еднакви дни няма и трябва да се съобразим с конкретната ситуация. Но със следния вариант за риболов на щука на мъртва рибка най-малкото ще имате още едно оръжие в арсенала си. Неговата родина е Англия, но започва да набира все повече последователи и на континента. През ноември щуката започва да се храни и с неща, които намира по дъното на водоема, но няма да се откаже и от нашата мъртва рибка. Целта ни са едрите щуки, затова такъмите трябва да са достатъчно надеждни и здрави. За стръв се слага, обърнете внимание, херинга или скумрия. Рибата трябва да е размразена, а ако е твърде едра, е добре да се нареже на парчета.
Не е задължително да инвестирате хиляди левове в скъпи въдици, но прекалено евтините обикновено са с доста незадоволително качество. Оборудване от среден клас е напълно достатъчно. Прави се линия като за риболов на плувка, но е задължително да имате метален повод с дължина поне 0,3 м, към който прикрепяте остра тройка. По-добре е куката да бъде тъмна на цвят, за да не се вижда особено във водата. Стръвта се закрепя като първо се пробива с игла по дължина, а след това се спуска по повода, докато и трите куки не се скрият в нея. Снаждате повода с основната линия чрез вирбел и сте готови за замятане.
Любопитно е, че на такава стръв щуката кълве по различен начин. Плувката може да се надигне, а след това да поведе встрани. Потапянето е рядко. От особена важност е да проучим дъното възможно най-добре. Ако се окаже че има тиня или водорасли, стръвта трябва да не пада до тях, защото ще се скрие. Няма особено значение дали рибката ще е с главата нагоре или надолу.
И преди да ни заклеймите, че това е изключително груб и неподходящ метод, помислете дали пък не си струва да го изпробвате. Ами ако мнителната едра щука го намери за привлекателен?
