Няма рибар, който да не знае какво е лин, но у нас тази риба е рядка и малцина могат да се похвалят, че са я хващали, да не говорим за трофейни екземпляри. В рибарниците в Англия има достолепни старци по пет и повече килограма, но там, както е известно, е друга история…
Линът е шаранова риба и обича по-топлото време, но в интерес на истината започва да кълве още от ранната пролет. При това няма да е изненада, ако се озове на въдица, която не е хвърлена за него, например на пръчка на дъно.
Линът е единак, не обича да се събира в групи, като изключенията от това правило са само през размножителния период и през късната есен, когато рибата се струпва в ями за зимуване. Там тя прекарва студовете, като почти не се движи и се активизира през пролетта. Смята се, че най-благоприятното време за риболов на лин е краят на пролетта и началото на лятото. Точно тогава взима стръвта сравнително уверено, за разлика от горещите летни дни, когато кълването е вбесяващо бавно и капризно. Плувката може да описва кръгчета или да помръдва едва-едва настрани, а после да спре за няколко минути преди отново да започне бавния си танц.
Както вече споменахме, пролетта е подходящ сезон за излети за тази силна и предпазлива риба. Тогава може да ви изненада и в река с бавно течение. Второто засилване на кълването е през август, когато златисто-зелените красавци също се хранят лакомо, тъй като трупат запаси от мазнини. Тогава рибата е в движение и при повече късмет и добра подготовка майсторите могат да се похвалят и с десетина риби.
Мнозина смятат, че линът кълве най-добре на протеинови топчета или на царевица, но в никакъв случай не бива да подценяваме обикновения червей, особено ако е расов дъждовен екземпляр. Ако нямате чак толкова расови, може да закачите на кукичката няколко по-дребни на грозд. Може дори да накъсате или нарежете червеите на по-къси парчета и да закачите тях, така ще примамите капризните линове и с миризмата им. Понякога успех носи и „сандвичът“ от торен и бял червей.
Някои колеги подхранват с фидерни смески, но ефектът е доста противоречив. Много е вероятно на подхранката да се събере дребна риба, а тя просто няма да остави странящия от шумотевицата лин да се храни спокойно.
Пролетта е удачен сезон за лин и поради факта, че тогава водоемите все още не са силно обрасли и местата са много по-лесно достъпни. Настъпи ли началото на лятото тихите разливчета се покриват с тръстики, камъш и водорасли. Това е истинското царство на лина – там той намира и много естествена храна, което е още една причина да пренебрегне нашата стръв. Ако въобще успеем да подходим до някое чисто прозорче и да заметнем.
В книгите на руският риболовец Леонид Павлович Сабанеев е описан един интересен способ за примамване на лин в гъсто обрасли водоеми. С кука се проправя чиста пътечка и върху нея се изсипват няколко кофи светъл пясък. Така каните лина буквално на маса с бяла покривка, тъй като на този фон стръвта и захранката личат много ясно. Захранката са топки глинеста пръст с кълцан червей. Някои автори пишат и за извара, но това е по-скоро спорно твърдение. За фидерните захранки вече споменахме.
За риболов на лин са подходящи различни въдици за плувка, било то директни телескопи или мачови пръчки. Изборът зависи от мястото. Директният телескоп ограничава обсега в непосредствените десетина метра около брега, докато мачът позволява и облавяне на далечни дистанции, особено ако замятането е умело и точно. Успех може да се търси и с фидер, ако в кошничката сложим пръст с кълцан червей.
И накрая да обърнем внимание и на още нещо. У нас линът е известен и като „блатна пъстърва”, тъй като месото му било нежно и много вкусно. Вероятно това е една от причините тази изключително красива риба да става все по-рядка и по-рядка. За да я запазим и да ни доставя нови и нови емоции, нека я пускаме обратно във водата. Мястото и е там, а не в тигана.
