Риболов на речен кефал в по-малки реки
Кефалът е сред любимите обекти за риболов на много спинингисти. Резките му и силни удари удрят като ток и вдигат адреналина. По принцип тази риба се търси в по-пълноводни реки и понякога се налага да се пътува повече от стотина километра, за да се стигне до такава. Все пак, не говорим за София и района. Кленове обаче има дори в малките местни рекички. Да видим как да ги уловим.
Почти няма рибар, който да не е наблюдавал как наглите кленове се препичат или се мяркат из вировете, но не пипат. Ако реката, на която ги ловим, е широка около 10-15 метра, очевидно трябва да подходим по различен начин спрямо реки по 30 и повече метра ширина. Няма например никакъв смисъл да се мята напречно на течението, рибата вижда много добре, внимателна е и няма да се подлъже. По-дългите въдици, които са подходящи за далечно замятане на по-големи реки, също не са особено полезни, особено ако трябва да се провирате из храсталаци. С такава сопа само ще вдигнете шум и кефалът ще се отдалечи, колкото и перспективно място да сте намерили. Значи тактиката трябва да е друга.
Техника и тактика
Вместо обичайните за големите и средни реки замятания косо или напречно на течението, тук се мята по или срещу течението, като ъглите могат да варират. Резултатът от риболова нерядко зависи от избора на замятане спрямо посоката на движение по реката. Много колеги смятат, че ходенето и замятането нагоре по течението, тъй като рибата не се плаши толкова и допуска рибаря по-близо. Че това е така, така е, но пък рибата невинаги реагира на примамката. Освен това при такъв подход изборът на примамки е ограничен. Ако кленът стои на бистро място с бързо течение, ще трябва да замятаме срещу течението, при това под остър ъгъл, тъй като реката е малка. В такава ситуация повечето въртящи се блесни просто няма да проработят, а воблерите и клатещите се блесни трябва да се водят много бързо, като така рибата невинаги ще им обърне внимание. Работят обаче примамките, които се движат около повърхността и са с голямо челно съпротивление, които реагират и на най-малкото подръпване. Като цяло обаче това са повърхностни примамки, а кефалът невинаги ги атакува, особено ако времето е по-хладно. И се получава така, че при движение нагоре по реката е проблемно да обловим точно „кефалските” места. Ако знаем някой любим на рибите вир, е добре да се прокраднем към него и да подадем воблера от възможно най-голяма дистанция.
Кефалите обаче не са абонирани само за вировете. Понякога например се държат близо до брега. Като правило те избягват основното течение и обичат сянката на надвисналите над водата клони или треви, които са много удобни за дебнене в засада. На такива места е добре да водим примамката надолу по течението. Ако водата е относително по-спокойна, рибата вижда всичко, внимателна е и следи какво се случва по брега или над повърхността. Доста е трудно да вървим по течението и да останем незабелязани, кефалът ще ни усети много преди да сме метнал и ще се притаи. В обратната посока обаче лесно можем да стигнем на дистанция за замятане, а и след изваждането на една риба, другите няма да се изпокрият и от едно място можем да извадим дори няколко клена. Ако е хладно, кефалите избягват силното течение и стоят в разливите и в по-плитките места, които са много удобни за облавяне. Да не забравяме, че мътилката от ходенето ще се смъква надолу по течението, ще остава зад гърба ни и няма да ни пречи.
Надолу по реката
Тук трябва да знаем кои са любимите места на кефалите. Ако имаме възможност, е добре да оставим примамката да се носи от водата към предполагаемото свърталище на рибата. Майсторите нарочно оставят дълго влакно, което да направи клуп по водата, така при придърпване примамката минава покрай единия бряг, после се обръща, водена от влакното, пресича реката и отива към другия бряг. Често ударите са точно в момента на обръщането. Ако се движим надолу по реката, ще имаме възможност да обловим почти всички характерни точки. Вълничките по повърхността не позволяват на рибата да вижда добре извън водата и се случва ударът да е едва ли не в краката ни. При това е добре да сменяме ъгъла на замятане, стига да имаме възможност.
Типичните места и сезоните
По принцип кефалите в малките рекички се активизират по-рано. Щом водата се постопли през пролетта, рибата започва да се храни активно, но избягва силното течение и държи по-тихите участъци. Все пак, не търсете места като за щука, където водата едва-едва помръдва. Проблем при малките реки е, че през лятото доста силно обрастват и риболовът става много труден. Рибата става по-капризна и започва да търси и храна от растителен произход. Разбира се, на джанка се лови не на спининг, а на „влашка плувка” с оливетка и индикаторче по линията.
Всяка рекичка си има своите особености и няма как всичко да се сложи под общ знаменател. Някъде рибата е активна рано сутрин и привечер, другаде се храни за два-три часа през деня, като всяка смяна на времето може да доведе и до рязка смяна в часовете на интензивното кълване. Колкото повече приближава есента, толкова кленът става по-капризен и предпазлив. Е, на микроджиг понякога кленове се ловят чак до октомври-ноември, но това е друга история.
