Риболовът на бабушка по това време на годината не е детска игра, тъй като водоемите вече са се променили значително. С падането на температурите водата изстива, а това води до измиране на почти всички водни растения, както и до падането им на дъното. Заедно с тях в тинята се заравя и естествената храна на бабушката – червейчета, личинки и т.н. В края на есента бабушката има проблеми с намирането на храна, но от друга страна не я и търси активно, тъй като през лятото е успяла да натрупа запаси и сега похапва за не повече от час на ден, колкото да се намира на работа. Това не бива да ни отчайва. Риболовът на бабушка и през ноември е напълно възможен, стига да се съобразим с поведението на рибата и да използваме правилни монтажи, захранка и стръв.
Местообитания
Не е трудно да намерим любимите на бабушката места. Тя обикаля около летните си обитания, но е слязла на значително по-голяма дълбочина. Любимите райони на бабушката са тихите заливи с дълбочина не по-малко от поне метър-два, но да не са силно обрасли и тинести. През ноември перспективни са и ямите край стръмните брегове, особено ако над тях има надвиснали клони. Бабушката най-често се среща на границата между чистата вода и крайбрежната растителност, но не бива да забравяме, че в края на есента тя търси по-дълбоките места.
Монтажа на линията
Успехът зависи най-вече от правилно построената линия. Трябва да я съобразим с два основни фактора – рибата вече не е активна, а водата е много бистра. Изводът е, че линията трябва да е максимално олекотена. Може да ползвате и директен телескоп, но с дължина поне 6 метра, с основно влакно около 0,10 – 0,08 мм. Плувката също трябва да е съвсем фина, около 0,3-0,5 грама. Забравете за солидните такъми, просто няма да имате успех.
Стръвта
Стръвта трябва да е животинска – бели червеи, пинки, кастери, вердевас или торен червей. Някои колеги са склонни към експерименти и опитват да предложат дори рачешко месо, но подобни гурме порции не водят до някакво категорично предимство. Опитните рибари са установили, че по това време на годината бабушката реагира по-добре на подвижна стръв, затова е добре лекичко да придърпвате линията след замятането.
Захранката
От решаващо значение е захранката, която трябва да е доста по-различна от лятната смес. Целта не е да нахраним рибата, а само да възбудим апетита и. При подаване захранката трябва да прави ароматен облак. Ако не ви се дават десетки левове за маркови храни, може да комбинирате млян коноп, печени и смлени овесени ядки и галета. Ако добавите и сушени дафнии (има ги във всеки магазин за домашни любимци, това е храна за аквариумни рибки), със сигурност ще повишите шансовете си за успех. Хубаво е да забъркате захранката на самия бряг, тъй като ще можете да добавите пръст от него, ако искате да направите топките малко по-тежки. Може да експериментирате и с добавянето на млян печен фъстък и дори сухо мляко. За да завършите изкушението, сложете и кълцан торен червей, бял червей или вердевас. Ако искате топките да се разпадат бързо, може да добавите и сода за хляб и малко лимонена киселина, но не се забелязва някакъв особен ефект. Принципът е следният – содата и киселината взаимодействат и се отделя въглероден двуокис, който лесно разбива топката и разнася хранителни частици. Внимавайте и с ароматизаторите и разните масла. През ноември бабушката е ленива и вместо да я привлечете, може да я прогоните с твърде остра миризма.
Наслука!
