Те са вегетарианци, но достигат огромни размери. Как обаче да уловим бял амур с дължина над метър?
Белият амур има не по-малко култов статус от шарана. Всеки е чувал за силата на „торпедото”, което с лекота прави 40-метрови рънове и къса мрежите като паяжина. В немалко водоеми в България има истински гиганти. Почти всеки голям язовир, а да не забравяме и Дунав, държи трофейни бели амури. Улавянето им обаче никак не е лесно.
Амурът е убеден вегетарианец и се чувства прекрасно в силно обрасли водоеми. Често пъти ги пускат в язовирите, реките или каналите точно с такава цел – да опасат растителността. В интерес на истината това изглежда добре само на хартия. Тези тревопасни са много ефективни в непосредственото унищожаване на водораслите, но имат изключително нисък процент на преработване на храната – едва около десетина процента. Останалото се озовава по естествен път обратно във водата и водоемът обрасва отново. Това не била да ни учудва, природата си знае работата и така позволява да се поддържа естествен цикъл.
Амури през лятото
Рибите вегетарианци по принцип са топлолюбиви създания и се активизират с настъпването на летните жеги. Устойчивите периоди на високо атмосферно налягане и възтоплата вода не ги притесняват ни най-малко, дори напротив, апетитът им се увеличава. Ако търсите наистина трофейни екземпляри, е добре да планирате излета няколко дни по-рано и да подхраните обилно. С какво? Сварете стара царевица и я оставете в голяма кофа на терасата или в градината. Зърната ще набъбнат силно, но не бива да оставяте водата да се изпари. Царевицата трябва винаги да е покрита с вода. Щом усетите леко накиселяващ дъх, захранката е готова.
Амурите и другите мирни риби предпочитат да се движат на големи групи и затова трябва да не жалите храната. Една кофа няма да ви стигне, слуховете за цели чували царевица не са никак преувеличени, тъй като трябва да покриете петно от няколко квадратни метра. Подхранете два-три пъти предварително и има голям шанс да сте привлекли рибите трайно.
Обиране от дъното
Шараните засмукват храната, но амурът не прави така, той обира, буквално кълве храната от дъното. Затова и кълването често пъти е много рязко и отчетливо. Ако на дъното лежи истински килим от твърди царевични зърна, амурът направо ще гребе от него. Поемането на зърното и поглъщането се извършва с едно движение, затова тази риба не прави пауза като шарана и много рядко застава хоризонтално, докато се храни. Точно обратното, наведена е напред. Ако обаче усетят съпротивлението на самозасичащия монтаж или мернат оловото, плюят на секундата всичко заедно с куката. На въдицата това ще се отрази с кратко почукване на връхчето. Рядко се случва амурът да се закачи по този начин и да потегли на мощен рън. Причината е съвсем логична. Нека сравним устните на шарана и на амура. Мустакатият има мека уста и куката го пронизва лесно, особено ако е издал устни напред. Тревопасните обаче са с много твърди устни и не е лесно да се закачат надеждно. Какъв е начинът да не влезем в гъста серия от напразни засичания?
Монтаж
Монтажът определено има значение. Той трябва да е на практика невидим, затова ползването на флуорокарбонов повод е препоръчително. Един от удачните монтажи е поводът да се върже с вирбел, но достатъчно здрав. Оловото се връзва на друго поводче около 20 см и се снажда заедно с основното влакно в другото ухо на вирбела. Става дума за олово около 80-100 грама. Това, че тежестта е на повод ще остави на амура време на помръдне без да усети съпротивление. Оловото е на дъното, но поводът е свързан с основното влакно чрез вирбела и кълването се вижда по върха. Електронният сигнализатор определено е от полза. Може да сложите и звънче, но то не бива да виси до земята, а влакното трябва да е умерено натегнато.
От повърхността
При топло време често виждаме как огромни амури се препичат на повърхността и нямат никакво намерение да обърнат внимание на апетитната стръв на дъното. Трябва да забележим кои риби просто плажуват и кои се движат по-активно. При това е необходимо да сме доста потайни, особено ако сме на водоем, където рибите са отлично запознати с въдиците. Тук поводът отново е от основно значение. Флуорокарбонът невинаги работи, тъй като на повърхността е лесно забележим. Това налага един неособено добре познат у нас монтаж, при който влакното въобще не докосва водата в близост до примамката. Ползва се т.нар. „крузер”, който представлява нещо като продълговат мехур. Основното влакно стига до него, но трябва да е плаващо. Крузерът повдига повода над водата и отгоре остава само примамката. Стръвта обикновено са корички или среда от хляб. Проблемът е, че те лесно падат при по-силно замятане, но пък много дълго време се задържат на повърхността и амурът лесно свиква с тях.
Тайният фаворит
Всеки рибар си има някаква тайна съставка, която пази ревниво и не казва дори на верни другари, какво пък остава за жената. Е, тази не е толкова тайна, тъй като е най-обикновен копър. Той има силен аромат и въздейства много добре на апетита на амура. Нека не забравяме, че това е тревопасна риба, затова може просто да привържем няколко стръкчета копър около хляба. Прикрепете стръкче и на куката. Може да го ползвате като атрактант и при риболов на дъно. Нарежете копъра на ситно и го стрийте в хаванче. Вече на брега на водоема използвайте пюрето от копър като дип за царевицата и го добавяйте към захранката. Може да омесите царевицата за стръв с пюрето и да я оставите да престои една нощ. На другия ден ловете на нея или си пригответе дори PVA чорапчета.
Разбира се на пазара има и различни протеинови топчета специално разработени за риболов на амур, които дават завидни резултати.
Амурът е толкова любим обект за риболов и заради яростния отпор, който оказва. Борбата с едрите екземпляри е много динамична и гарантирано ще вдигне адреналина ви. Това са много силни и енергични риби, затова бъдете изключително внимателни. Дори когато ви се струва, че амурът е вече уморен и остава само да го „кепнете“, той може да се втурне в нова яростна серия от рънове току до брега. И ако тогава не сте готови да реагирате, може да се получи късане и да останете озадачени и силно раздразнени. Затова не губете концентрация до последния момент. Това също е ключ към успеха.
Наслука!
