Можем да разделим условно начините за ловене на щука на пасивни и активни. Замятането на жива стръв не е кой знае какво изкуство, особено ако оставим въдиците цяла нощ. Преди много години не са се ползвали и въдици в днешния смисъл на думата, а влакното се е привързвало към корен или клон, а на сутринта рибарят обикаля всичките места, на които е хвърлил, и откача улова. Не е особено спортен риболов.
В спокойните води, разливите, езерата и язовирите се ползват и тапи. Един от старите методи е дебелото влакно да е намотано на голяма тапа, а при удар рибата започва да го размотава. За залагане се влиза с лодка. Предимството на подобни големи тапи е, че те се носят по водата и облавят по-голям периметър. Добре позната у нас тапа се ползва като монтаж за въдица. Тя трябва да е достатъчно голяма, за да не потъва от напъните на живата стръв (рибка), а поводът се прикрепя към основното влакно с вирбел. Силно препоръчително е поводът да е метален или от материал, достатъчно устойчив на острите зъби на щуката. Ако нямате такъв под ръка, в краен случай може да ползвате обикновено монофилно влакно със сечение 0,25 мм, но го сгънете на две и го пресучете.
Риболовът на тапа е удачен, ако над водата има надвиснали клони или други пречки, които пречат на работата със спининга. Не е задължително да заседнете на едно място и да проклинате лошия си късмет, ако няма удари. Вземете въдицата, намерете друго перспективно място и пуснете тапата отново. Ако на мястото има хищник, той няма да се крие дълго и ще атакува. Ако нямате кълване до 30-40 минути, сменете мястото. Самото кълване представлява рязко потъване на тапата или повеждане встрани. Не бързайте със засичането, изчакайте хищникът да нагълта стръвта. С тапа може да се лови и от лодка и да се търсят „прозорчетата” сред гъстата водна растителност.
Риболов на спининг
В някои европейски страни риболовът на жива стръв е забранен, тъй като се счита за нехуманен. Ако щуката нагълта навътре, връщането и във водата жива и ненаранена е изключително трудно, да не кажем невъзможно. За майсторство се смята уловът на изкуствена примамка. Тук е нужно познаване на самите примамки, от значение е и точното място на замятане и правилното водене. Затова ще обърнем повече внимание точно на спининговия риболов.
Хубавата спинингова въдица е истинско произведение на изкуството, в нея всички елементи са балансирани и съобразени един с друг. Има различни методи за риболов. Джиговете например са силиконови примамки, набодени на кука с оловна глава. Добре е влакното да е плетено. Туичингът е метод, при който примамката се води с резки придърпвания, като обикновено се ползват воблери. При джъркинга се слагат воблери без лопатки, които обаче са много големи. Нужна е въдица с тест около 80-100 грама и съответстваща мощна макара, най-добре мултипликатор. При тролинга воблерите се влачат зад движеща се лодка, като примамките по принцип са с дълбоко газене. Логично, „на влачене” се лови по язовирите или големите реки. Въдиците и макарите трябва да са по-здрави.
Всеки рибар има собствено мнение кои са най-уловистите примамки, но при риболов на щука е добре те да са лесно забележими, дори и в мътна вода. Някои издават дори и звук.
Традиционна изкуствена примамка са клатещите се блесни. Те са големи и широки и имат интересна игра при водене и пропадане. Въртящите се блесни също са отлични, но трябва да са по-големи. Има и модели с две листа, а цветът зависи от сезона, прозрачността на водата, понякога щуката предпочита електрикови варианти, които се виждат добре в мътна вода. Сред удачните примамки се нарежда и спинърбайта, който е съчетание от въртящо се листо, а куката се крие в снопче влакънца. Използва се в плитчини, сред растителност.
Джиговите примамки са меки, направени са от силикон, които се набождат на кука с оловна глава. Най-разпростанени са тези с формата на рибка, както и туистърите, които пък приличат на дебел червей с опашка. Опашките на джиговите примамки мърдат под натиска на водата при движение и се получава привлекателна игра. Напоследък популярност набират и статични примамки, като изкуствени жабки и рачета. Щуката може да ги атакува, ако разбира се, се водят правилно.
За риболовът на воблери може да се напише цяла книга. Има най-различни видове – повърхности, средногазещи, потъващи, дълбокогазещи, плаващи, както и такива с неутрална плаваемост. Всеки тип воблер изисква специфични умения при воденето, както и знание кога да го вкарате в боя. Да вземем например поперите. Те се държат по повърхността и се ползват при водене сред водна растителност.
Всеки рибар има свой стил на водене на примамката и собствени предпочитания към тип, марка, цвят и игра. Това са умения, които се трупат с годините, но винаги трябва да сте готови за изненади. Случва се щуката да е толкова капризна, че напълно да загърби въртящите се примамки или клатещите се блесни, а да се нахвърли като обезумяла на най-невзрачния и евтин воблер. Никой не знае кога и каква примамка ще сработи.
Първа част четете ТУК
Втора част четете ТУК
