Запитвали ли сте се всъщност откога произлиза риболова? Кои са били първите рибари с такъми, подобни на съвременните? Многобройните археологически находки от Южна и Западна Европа, от Балканския полуостров, Южна Азия и Африка свидетелстват, че създателите на културите от ранния палеолит, т.е. неандерталците, вече са имали изградени риболовни навици. В пещерите, обитавани от праисторическите хора, се откриват кости от риба, което сочи, че тя е влизала в менюто им. Вярно е обаче, че не са откривани никакви специални риболовни приспособления. Явно неандерталците са разчитали на интуиция и ловкост. Значително по-късно, в периода на мезолита, ок. 10 000 – 5 000 г. пр. н. е.) се появяват артефакти и оръдия за риболов. Учените смятат, че човекът почти не се е изменил от онези далечни години, та чак до наши дни, а риболовните приспособления като кукички, харпуни и т.н. също не са претърпели принципни промени. Променят се материалите и технологиите за изработването им.
В епохата на неолита (около 6 000 – 4 000 г. пр. н.е) значението на риболова нараства. Основните селища възникват по бреговете на водоемите. По това време реките са основните транспортни артерии, а лодките – основно средство за придвижване. Да живееш покрай вода и да не ловиш риба, било невъзможно и значението на риболова е равно на това на лова. Вероятно тези два вида лов – във водата и на сушата, са се зародили едновременно. Праисторическите хора с еднаква охота са нанизвали на копията си както различните бозайници и птици, така и рибите в плитката вода край брега.
Трудно е да се каже какъв е бил първият риболовен такъм, но вероятно става дума за примитивна въдица. Идеята за направата и би могла да хрумне на човека, докато той е наблюдавал как рибите обират по повърхността падналите във водата насекоми. Явно така се е оформила и идеята да се хване рибата с примамка. Прототипите на съвременните влакна са били изработени от растителни нишки или от животински сухожилия, а за кукичка биха могли да се ползват остри костици или заточени тръни и бодли от храсти и дървета, т.е. нещо способно да се забие в устата на рибата. Напълно е възможно първата въдица да е била създадена точно по този начин.
Постепенно въдиците се усъвършенстват. Рибите обаче също стават по-предпазливи и при появата на човек се дръпват навътре във водоема. Днешните въдици обаче предлагат замятане на много голяма дистанция.
С началото на металообработването кукичките започват да добиват съвременен дизайн. Това се случва в началото на първото хилядолетие пр. н.е., а днешната си форма кукичката придобива преди около хиляда години.
Значителен принос към развитието на въдиците имат англичаните. Към средата на 15-и век, риболовните приспособления на Острова били доведени до такова съвършенство, че риболовът с въдица бил считан за наука и изкуство. Появява се дори и книга, вероятно първата в риболовната литература, посветена точно на въдицата – „Трактат за лова на риба с кукичка”.
Историята премълчава кога риболовът престава да бъде само професионално занимание за добиване на храна и се превръща в хоби, но почти всички велики мъже от древността са счели за свой дълг да разкажат за началото на спортния и любителския риболов, както сочат съхранилите се до наши дни писмени източници. За това се споменава в творбите на Херодот, Платон и Аристотел, а Плутарх в своите „Сравнителни животописи” на известни римляни и древни гърци говори за състезанието по риболов между Антоний и Клеопатра. Известно е, че римляните са устройвали турнири по риболов. Запазени са сведения и за използваните примамки. В „Илиада” Омир описва риболов на кльонк, а през 2-ри в. македонците ловили дори на изкуствени мухи. По нашите земи риболовът също е бил доста разпространен. Археологически свидетелства от могилата в Караново, сочат, че на погребалното тържество менюто е включвало и риба – платика и червеноперка.
В наши дни риболовът е любимо хоби на огромен брой хора и смело може да се твърди, че по популярност отстъпва вероятно само на футбола и по-масовите спортове.
