Ранна утрин над невероятно красиво езеро. Светлината още дрезгавее, а над водата се носят изпарения, сякаш призраци махмурлии се прибират у дома си след ползотворна нощ с дрънкане на вериги из замъци и плашене на английски туристи. Тревата е мокра, а ако се вгледаме под сведените клонки, можем да съзрем притаено водно конче, сънливо прибрало крила и покрито с фини капчици роса, сякаш си мие очите авансово. Не го пипайте, още му е студено и спи.
Така, на това рамо ще метна твърдия калъф, на другото раницата, в едната ръка ще хвана кофата с пакетите захранка, в другата стола, живарника, я подай там и оная торба… Приведени под товара фигури сякаш плават над тревите (ех, как ли не лъже светлината призори), а крачките съскат из слегналите стръкове, сякаш коса коси… Но странно, вместо тревите да полегнат зад острието, те се отърсват от влагата и надигат перчеми нагоре.
Кашлица тютюнджийка и сподавено „Дее..а м..а му” отбелязват пристигането на мястото. Необичайно, но обичайните заподозрени се държат смирено, като в храм, привичният цинизъм подвива опашка и сваля шапка пред Природата. Щракането на запалката притеснява водните кокошки в шавара и една белочела наднича подозрително иззад листата
„Не играе”, констатира скептичен глас.
„Мамут с мамутите, ти изтопурка като носорог, къде чакаш да играе. На три километра наоколо рибата си е била камшика заради тебе. Тих си като сирена у манастир”…
Внезапен плясък по водата секва интелектуалната размяна на възпитани реплики и всички очи проследяват бавно разширяващите се кръгове по водата.
„Шаран. Голям”, заключава един капацитет.
„Баща ти е шаран. Нещо атакува дребницата”, пресича го друг майстор и трескаво започва да рови за метален повод из сандъка…
Откъм трънките се дочува подигравателен кикот на сойка. Позната картинка, а?
Всъщност рибата е доволно недискретно същество и нагло заявява присъствието си, стига да можем да четем знаците. Не бързайте, поседете на брега и погледайте водата. Нейната памет е къса, всяко трепване и вълничка се разсейват за секунди. Виждаме например как наносът се впива косо в течението, а зад него водата кротва. Къде ти там риба… Но ако внимаваме, ще забележим кръгчета, все едно дъжд капе, ама нарядко. Това са уклеи. Държат горния слой и обират насекомите. Внезапно голям кръг разсича реката точно където бяха уклеите, а веднага след него следва мощен плясък. След секунда-две малко по-надолу по течението бликва нов кръг и това е. Всичко утихва.
Какво означава това? Някаква голяма риба е издебнала уклеите, ударила е с опашка насред пасажа, зашеметила е няколко, върнала се е и е лапнала една от безпомощните сребърни стрелички. Щука, викате? Не, тя не обича бързо течение, тя атакува от засада. Това е бил распер. Има отлично зрение, огромна уста и мощна опашка. Ако чуем характерното „бухане”, имаме шанс да го подмамим. Стига да не ни види.
Водната леща или листата на лилиите в тихия залив внезапно се разкъсват. Тежък и плътен удар разпраща възмутени кръгове по водата. Кой ли пък ще е този смутител, дебнещ току в краката ни? Не е распер, остават сом, щука, костур и бяла риба. Сомът обаче едва ли ще излезе на плиткото, нищо че обича да хапва дребосък, той предпочита ямите. Може да атакува плячка на повърхността, и още как, опитните рибари никога няма да забравят лакомия рязък звук, с който бездънната паст на сома всмуква жертвата. Между другото, кльонкът го имитира, ето защо е толкова удачен метод. Но да се върнем към плитчините и разсейващите се кръгове.
Сигурно е била бяла риба. Надали. Тя не обича обраслите плитчини. Привечер или рано сутрин може да се завърти около праговете и да замези с уклей, но няма да се натика в папура и водораслото. Това е била щука, която е издебнала непредпазлива рибка. Мирувала е стаена в засада и изведнъж се е изстреляла напред. Дали е успяла? Не знаем. Но вероятно отново се е върнала на любимата си позиция и чака. Видите ли как водата „кипва” и мирната риба започва да скача в паника, това е щука. Зъбатата е минала отдолу и ако се каните да ловите каракуда, червеноперка и бабушка, не си губете времето. Кълването ще отсече, ако ще да подхранвате с най-апетитните захранки. Ще отсече и толкоз.
Може пък да видите как изведнъж рибките започват да скачат над водата и да се придвижват с комични тласъци. Да, ама на тях въобще не им е смешно. Глутница костури е тръгнала на заход и се разправя на място с всичко, което не е достатъчно пъргаво. Естествен отбор в действие.
А ако изведнъж полегнала на брега фигура си разлее чашата, хариже мръвката на мравките, рипне трескаво и се спусне към въдицата, значи нещо е клъвнало. Дай, Боже, всекиму…
