Измамите с риба и морски дарове са широко разпространени на пазари, в магазини и ресторанти по целия свят, като значителна част от продуктите всъщност не отговарят на това, което е посочено на етикета, или в менютата на ресторантите.
Според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), до 20% от рибата, продавана на пазара, може да не е това, което се твърди, докато в ресторантите процентът на неправилно етикетиране може да достигне до 30%.
Проблемът се наблюдава на целия пазар – от заведения за морски дарове за вкъщи в Латинска Америка до консервирана риба тон в Европейския съюз и ресторанти с морски дарове в Азия.
В САЩ се смята, че до един на всеки три рибни продукти не съответства на описанието на опаковката и в същото време по-малко от 1% от вносните продукти се проверяват.
Световният пазар на рибни продукти е на стойност около 195 милиарда долара годишно, което го прави особено привлекателен за незаконни практики.
Подвеждащото етикетиране може значително да увеличи маржовете на печалба. Например, когато отглеждана атлантическа сьомга се продава като дива тихоокеанска сьомга, разликата в цената може да бъде около 10 евро за килограм.
В други случаи фалшифицирането на информация се използва, за да се скрие истинският произход на даден продукт или да се „легитимира“ прекомерният улов на риболовните квоти, което може сериозно да подкопае устойчивостта на рибните запаси.
Докладът на ФАО документира много различни подвеждащи практики, които оказват влияние не само върху джоба на потребителя, но и върху биоразнообразието, общественото здраве и прозрачността на пазара.
Те включват:
– добавяне на вода към непреработени продукти за увеличаване на теглото;
– използване на оцветители или други вещества за „подобряване“ на външния вид (например при риба тон);
– продажба на имитации вместо автентични продукти (например заместители на скариди);
– популяризиране на сурими като рачешко месо;
– подвеждащо или фалшиво етикетиране за вид r произход
– заместване на скъпи артикули с по-евтини (например тилапия вместо червен луциан);
– фалшифициране на дати и информация за проследяване;
– разпространение на продукти извън целевите пазари;
– търговия с откраднат улов.
Някои практики не само имат финансови последици, но могат да представляват и рискове за здравето. Например, когато замразената риба се размразява и продава като „прясна“, рискът от микробно замърсяване се увеличава. По подобен начин консумацията на сурова риба, която е неподходяща за консумация в суров вид – поради погрешна идентификация може да бъде опасна.
