По програмата Натура 2000 започнаха процедурите за създаване на забранени зони в гръцките морета – какво означава това за любителския и професионалния риболов.
Термини като ZEP (Зони за специална защита), ZPPF (Зона за защита на природата), ZAPPF (Зона за абсолютна защита на природата), зони за лек морски отдих (плуване, уиндсърфинг, гмуркане, подводна фотография и др.), зони за устойчиво управление на природни ресурси (ZVDFFP) ще навлязат в живота ни и ще определят къде, как и колко ще ловим риба.
Преди около три години министър-председателят Кириакос Мицотакис в рамките на конференцията на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) в Марсилия обяви плана за действие „Средиземно море, море за пример до 2030 г.“, като подчерта това наред с други мерки и ангажименти за гръцките морета, като по онова време не им обърнахми особено внимание.
По-конкретно, в речта си министър-председателят спомена, наред с други неща, че Гърция ще забрани риболова в 10% от своите морета с цел по-добра защита и стимулиране на екосистемите на Средиземно море, което е засегнато от свръхулова. И той продължи: „Ангажирани сме с целта да превърнем 30% от Средиземно море в защитена морска зона до 2030 г. Освен целта за защита на 30% от морските и крайбрежните зони, трябва да работим заедно с Европейската комисия, за да гарантираме, че морските защитените територии вече не са защитени само на хартия. Трябва да се стремим към ефективно управление на мрежите от защитени морски зони с определени мерки за защита.“
Да си припомним, че тогава само 4 месеца след забраните за риболов заради коронавируса беше позволено да се ходи на тенис, но пътуването до морето беше дейност с „повишена опасност“…
Зоните от Натура 2000 са план на Европейския съюз, според който се определят места, където след специални проучвания, избрани видове флора и фауна, или типове местообитания се нуждаят от защита. Целта на дефиницията на морските зони НАТУРА не е обща, а е много конкретна и засяга опазването на специфични защитени видове и местообитания. Съгласно директивите на ЕС, ограниченията и/или забраните, които трябва да се прилагат (и засягат риболова), трябва да се отнасят до защитата на конкретните защитени видове:
– Морски бозайници: средиземноморски тюлен (Monachus monachus), делфин афалина (Tursiops truncates), клюнен кит (Ziphius cavirostris), кашалот (Physeter macrocephalus), клюномуцунест кит (Ziphius cavirostris)
– Морски влечуги: Костенурка (Caretta caretta), Зелена костенурка (Chelonia mydas)
– Мекотели: благородна пина (Pinna nobilis), каменна мида (Lithophaga lithophaga)
– Крайбрежни птици
Официалният уебсайт на Европейската комисия гласи: „Към 2016 г. почти 6% от морската зона на ЕС е включена в мрежата Натура 2000.“
Тази мрежа от защитени морски зони започна да описва и очертава екологични проучвания, които от известно време са били в процес на обществено обсъждане, за да се изготвят президентски укази за защита и планове за управление на зоните от мрежата Натура 2000. От 11-те специални екологични проучвания (които касаят отделни области), 4 са останали отворени за обществено обсъждане (до 30.04.23 г.), а по информация се очакват още 12.
„Екологичните проучвания ще посочат зоните и разрешените земеползвания в техните граници, във връзка със защитените видове и местообитания на всяка група територии и в хармония с антропогенните дейности на по-широка територия.“ Това се посочва на страницата на Министерството на околната среда и енергетиката, в дискусиите на допитването. Всъщност, по повод началото на общественото обсъждане на плановете за управление, изявлението на заместник-министъра на околната среда и енергетиката Йоргос Амирас е написано в същата точка – политика за околната среда. „В новата ера на опазване на биологичното разнообразие каня всички вас в проекта за институционално установяване на защитата и опазването на защитените територии на биологичното разнообразие и националните паркове на страната ни. Участието на всички е важно. С ангажимента, че всички коментари ще бъдат взети под внимание и използвани добре, ви каня да станете помощници на това усилие.“
В тази фаза специалните проучвания на околната среда предлагат подробно области, в които:
• Риболовът (професионален и любителски) е забранен
• Любителският риболов е забранен, НО професионалният риболов е разрешен, с ограничения като използването на уреди за тролинг, кръгли мрежи, траулери, грибове и др.
• Разрешен е любителски риболов САМО от сушата (без лодка).
Обърнете внимание, че зоните от мрежата, в които се предлага да се забрани или ограничи любителският риболов, са тези, които представляват атрактивни риболовни зони, докато в неатрактивните риболовни зони любителският риболов е разрешен. Обосновката за предложените забрани и ограничения върху любителския риболов основно се отнася до защитата на видове като: костенурка (Caretta caretta), зелена костенурка (Chelonia mydas), средиземноморски тюлен (Monachus monachus), афалина (Tursiops truncates), благородна пина ( Pinna nobilis), клюнен кит (Ziphius cavirostris), кашалот (Physeter macrocephalus), както и крайбрежните птици, видове, за които любителският риболов никога не е бил, нито е заплаха.
Трудно ни е да разберем как любителският риболов е отговорен за улавянето на морски бозайници (тюлени и делфини) и морски влечуги (костенурки) в мрежи, или убиването им, когато мрежите са забранени и не се използват за любителски риболов от 2006 г.!
Не разбираме как, за да се защитят миди от незаконен риболов, се предлага да се забрани любителският риболов като цяло, след като уловът на миди вече е забранен за любители през последните 25 години!
Пълен абсурд е, за да се предпазят рибите от свръхулов, да се предлага забрана на любителския риболов, който е едва 1/10 от общия риболов, докато в същите зони професионалният риболов, който е 9/10 ще продължи както обикновено.
Бихме възприели значителен защитен интерес, ако предложенията се отнасят до по-малки зони, така че те да могат да бъдат ефективно контролирани и забраните да се прилагат за всички. Но когато четем в проучвания за околната среда, че любителският риболов „натиска“ горните зони, докато професионалните риболовци и рибните ферми не представляват заплаха, ние, любителите риболовци се чувстваме пренебрегнати!
В края на краищата Натура зоните са за защита на природата, или за ангажиране и легитимиране на интервенции от икономическо естество в тях?
Въпреки че сложността на специалните проучвания за околната среда (ESS) не оставя място за четене и разбиране на проучванията, асоциацията на търговците и производителите на оборудване за подводен риболов дава своя собствена позиция, за да информира какво предстои за любителския риболов.
По отношение на зоните от Натура 2000, г-н Никос Кукулас, президент на PAN.SEKEYA, ни казва: „За да се защитят горните видове, се предлага да се предприемат мерки за забрана на любителския риболов в зоните на Натура 2000 с бележката, че в в повечето от тях професионалният риболов се извършва нормално и с единствените ограничения да не се използват тралове и кръгли мрежи. Предложенията от проучванията са необосновани, несправедливи и предубедени срещу любителския риболов. Плановете за управление, които предлагат, са неефективни за защитените видове и са разрушителни не само за любителския риболов, но и за нашата индустрия. Любителският риболов може да няма никакви икономически ползи за любителските рибари, но има за стотиците фирми в индустрията и свързаните с нея индустрии като разходка с лодка и туризъм, които осигуряват работа и доходи на хиляди семейства.“
И продължава: „Нашата индустрия не се състои от второкласни бизнеси и непрофесионалисти и е очевидно, че трябва да бъде третирана от държавата поне еднакво и пропорционално с професионалната риболовна индустрия.“
Както Общогръцката асоциация на търговците и производителите на оборудване за подводен риболов (PANSEKYA) заявява на своя уебсайт, на този етап е важно да се коментира и общественото мнение.
Броят, съдържанието и документирането на коментарите към проучването от заинтересовани страни като граждани, местни власти, учени, агенции и граждански организации им позволява да изразят своите виждания и да предоставят допълнителна информация, която може да бъде взета предвид при вземане на решения.
Инициаторите на проучването са длъжни да публикуват коментарите на агенциите и гражданите, направени по време на допитването, за да бъдат взети предвид при вземане на решения. Съдържанието на коментарите влияе върху окончателните решения, като подчертава и представя на вниманието на операторите различни гледни точки, документация и предложения от тези, предложени от специалните екологични проучвания.
Източник: boatfishing.gr
