Всеки, който поне веднъж е ходил целенасочено за шаран знае колко е важен изборът на правилното място. По-нетърпеливите рибари заемат първото им попаднало, но после може доста да почакат за първия „рън“. Опитните и патили шаранджии пък отделят доста повече време за проучване и често успехът идва по-бързо.
Защо е толкова важно мястото? Много просто. Защото и най-добрата захранка и най-добра стръв няма да дадат резултат, ако шараните ги няма. Доброто познаване на водоема и опитът няма с какво да бъдат заменени. Ако отивате на непознато място, не разчитайте само на късмета, а започнете да търсите информация. Не подценявайте и най-дребните подробности. Успехът може да зависи точно от тях.
Бягството на шараните
Никога не забравяйте, че шаранът въобще не е глупава риба и е много чувствителен към човешкото присъствие. Ако отидете на нов водоем, огледайте местата добре. Много е вероятно точно най-оборотните да се окажат ялови и да завъртите страстно капо, ако преди вас там се е вихрила купонджийска компания. Вместо да се настанявате с идеята, че щом мястото е често посещавано, значи рибата е навикнала, че там се подава много храна, по-добре се огледайте за някое без толкова следи от скорошни излети. Много е вероятно свенливите шарани да са се оттеглили на спокойствие.
Как да „прочетем” мястото
Добре, приемаме, че мястото е избрано, бивакът е разпънат, а въдиците са в готовност. Къде обаче да ги заметнем? Най-добре е да проучите дъното с лодка и сонар, тъй като всяка промяна на дълбочината и особено типични особености на релефа като камъни или дънери са от голямо значение. В ранната пролет няма как да разберем, че под водата се крие гъст килим водорасли, докато сонарът ще ги покаже. Ако имате достатъчно време и търпение, е полезно да си изработите по-подробна карта на дъното. Така ще си определите не една, а няколко перспективни точки и може да ги редувате, ако кълването на едната се разреди. Да не говорим, че картата ще ви е от полза и след време, когато може да сте забравили къде точно сте замятали, или пък визуалните ориентири са се променили.
Не забравяйте, че ако сте с лодка, водата лъже окомера и има опасност да не прецените вярно разстоянието до брега. Ако имате възможност, проверете и какво е дъното. Шаранът предпочита да се храни върху чисти и твърди участъци, тинята не му е по вкуса.
Как да определим дъното
Един от начините е да го почукате с продълговато олово, в чийто горен край обаче има дълга твърда тръбичка – нещо като оловна бомбарда. Когато спуснете тежестта до дъното, ще усетите дали е твърдо или тинесто и рехаво. Бягайте от тинята, ако заметнете там, оловото ще потъне и стръвта ви просто ще се скрие. Най-перспективните места са около потънали или полупотопени дървета и храсти. Там има обаче риск шаранът да се забие право в укритието, затова влакното и особено повода трябва да са устойчиви на претриване.
Риболов при ниска вода
Има лета, когато валежите са минимални и нивото на язовирите спада драстично. Не се ядосвайте, че условията са на практика невъзможни, а се възползвайте от шанса да огледате доскоро залятото дъно със собствените си очи. Сонарът си е сонар, но съвсем друго е да се разходите и сами да си определите бъдещите перспективни места. Водата няма да е все ниска, нивото рано или късно ще се покачи, а вие ще имате в джоба си подробна карта с всяка особеност. И тогава шараните няма къде да ви избягат!
