На 1 февруари се открива сезонът за риболов на пъстърва. Водите обаче са още ледени и хищникът много рядко се впуска да гони примамките, независимо дали ловим на естествена или изкуствена стръв.
В това се състои разликата с улова на планинската красавица през топлия сезон, когато рибата гони като бясна. Сега се налага да прокараме примамката съвсем близо до устата и, за да клъвне. Дето се казва, да и я сервираме на тепсия под носа. В пъстърваджийските среди това е известно като „дистанция на симулацията”.
През зимата пъстървите се хранят с възможно най-малко движения, за да не изразходват излишна енергия, която след това няма как да набавят заради ограничения хранителен поток. Рибата е селективна и си избира кое и кога да изяде, откъдето идва основният проблем.
„Дистанцията на симулация” се определя на разстояние от около 10-15 см от муцуната на рибата. Точно там трябва да подадем. Това налага да прокарваме много повече пъти примамката в един вир – поне 20, а дори и 30 замятания, ако сме сигурни, че във водата има риба и сме попаднали в зоната на хранене и възможност за атака. При кълването най-често нямаме категоричен удар, а само леко подръпване на линията.
През февруари пъстървата най-често избягва бързеите и се придържа встрани от тях, зад някой камък или в по-бавната вода. Така наречената „зона на комфорта” при почти всички случаи не е в най-бързата вода, а някъде около нея. Най-трудно е да улучим зоната на комфорта, ако работим със спининг. По-лесно става, ако сме с естествена стръв или изкуствена муха – нимфа или евентуално стример. Важното е да прокарваме примамката възможно най-бавно, за да има пъстървата повече време да реши да атакува.
Какви примамки да ползваме през февруари?
За спининг е добре да заложим на воблери с размер около 3.5 – 4 см. Те имитират достатъчно голяма рибка, която би осигурила калории за пъстървата.
На муха добре работят едрите нимфи от сива или кафява заешка козина. Те имитират лежляци, които са една от основните храни в менюто на пъстървата.
На стръв – без никакво колебание заложете на ларвата на восъчен молец „камола”. Това е висококалорична бомба, на която хищникът няма да устои. Може да ги залагате и по две на куката. При задържането им започват да се въртят като блесна и пъстървата напада веднага. Лежлякът или ручейникът в комбинация с бял червей също може да свърши работа.
Всичко дотук важи с доста по-малка сила за карстовите реки като Панега и Искрец. Там водата е много по-топла и пъстървата поддържа по-висока активност. В ледените води на останалите реки обаче се налага да бъдем много прецизни, за да имаме успех.
