Джиговете се използват от толкова отдавна, че сякаш вече всичко се знае за тях. Тук обаче ще разгледаме по-подробно и специално вертикалния джигинг. Ако искате, може да му викате азиатски джиг, бърз джигинг или джигинг пеперуда – все едно. Любопитното е, че този метод позволява да се ловят всякакви видове риба, освен може би строго дънните като калкан, писия, морски език и подобни.
Какво представлява?
За вертикалния джиг ви трябват примамки, прътове с параболичен строй, по-компактни, но бързи, макари и плетено влакно, което не се разтяга. Примамката е метален джиг със свободни куки. Той се пуска под лодката и се води вертикално. Така играта не е по хоризонтал, а нагоре-надолу, което се оказва много дразнещо за рибата. Удобното е, че може да практикувате този метод практически при всяко дъно, пък ако ще под вас да има скали, или потънал пиратски кораб.
Отделните елементи
Прътът трябва да е къс, с параболичен строй и гъвкав връх. Акцията на въдицата зависи от размера и тежестта на примамката. Макарата е лека, но достатъчно здрава и бърза. Това е важно, тъй като държите въдицата на ръка и ако оборудването е тежко, удоволствието много бързо ще се превърне в каторжен труд. Пръчката и влакното може да бъдат от клас ултра-лайт до въдици за гейм риболов, затова здравата макара с добро предавателно число е от ключово значение.
На шпулата се навива плетено влакно с тест от минимум 40 либри (18 кг.). По принцип се ползват по-тесни шпули, тъй като така рискът от изпускане на влакно и образуване на грозна „брада” е по-малък.
Магията на метала
Джиговете съвсем не са малки. Ако ловите в плитки води, ще сте доволни и от 55-грамови примамки, но за сериозните дълбоководни видове има и варианти по няколкостотин грама и дължина почти 30 см. Играта се определя от сечението и от работата с пръта, а всеки производител има собствено мнение за формата и сечението. Различните марки например изповядват съвсем различни възгледи.
Как да работим
Системата за бърз вертикален джигинг е ефективна, само когато е в опитни ръце. Трудна е за описване и изисква и усет. Един от триковете е, че играта се постига не само от движението на върха на пръта, а и от ритъма, с който навивате макарата. Ако направите няколко резки и бързи оборота, върхът на пръта ще се свие под тежестта на примамката. Когато се изправи, направете още един-два оборота. Връхчето ще се сгъне отново и примамката ще играе с пулсации.
Като цяло има два вида джигване – дълго и ножово. За дългото обикновено се ползва спинингова макара. Повдигате примамката с около метър и я отпускате, а тя играе наляво-надясно. Получава се нещо като линия на кардиограма, но вертикална. Това е типично японски стил. Важно е да се спазва определен ритъм на обиране на влакното, така играта ще е равномерна.
Много е важно с каква акция и с колко мек връх е прътът. Те трябва да са съобразени с тежестта на примамката. За начинаещи са подходящи прътовете със средни показатели. Примамки около 110-200 грама работят при повечето условия.
Влакното
Както казахме, то трябва да е плетено. В зависимост от рибите които търсим, примамката и дълбочината, влакното може да бъде с различно сечение, при риболова на туни например, най-финото започва от 40 либри, но по-често се ползва 65-либрово. То е достатъчно тежко, за да легне добре на шпулата и няма да се впие в нея. Така се избягват оплитания, които обикновено водят до откачена риба или дори до счупен прът. Някои от по-опитните рибари комбинират влакна с няколко сечения – например 200 м влакно 65 либри, още 200 м 80-либрово и 100-200 м влакно с тест на 100 либри. Това позволява рибата да се поведе с по-тънкото влакно, но когато на шпулата легне по-здравото, то и ваденето може да стане по-агресивно.
Възлите за свързване на влакната и на повода са много важни. Те трябва да минават безпрепятствено през водачите и да не пречат на полагането на влакното върху шпулата. Обикновено се ползва монтаж клуп в клуп, както и обичайният възел за снаждане на повод с плетено влакно. Съществува дори кухо плетено влакно, което позволява на повода да минава през него.
Дължината на повода също е от значение. Тук също има различни школи, като някои слагат от 40 до 80-либров флуорокарбон с дължина до 5-6 метра. Други са привърженици на поводи по 2-2,5 м. Сечението зависи от рибата, която очакваме да удари. Ако се търси тон, поводът може да е дори 150 либри.
Особености на куката
При вертикалните джигове куката е свободна. Поводът се връзва за ухото, а куките се прикрепят също на него с кевларен или метален повод. Така джигът играе свободно през водния стълб, а при удар рибата се закача на помощните куки. Излишно е да споменаваме, че куките трябва да са изключително здрави.
