На отговорите на тези въпроси са посветени сигурно стотици статии и публикации, но повечето от тях така и не дават еднозначен отговор. Има и материали, които се насочват около реакциите на рибите на конкретен тип или марка примамки. Е, ние също на моменти сме си мислели, че има и такава зависимост, но за да не бъдем обвинени в обслужване на корпоративни интереси, този път няма да напишем и дума за някаква марка примамки.
Зрение
Няма рибар, който да не се е питал как вижда и как чува рибата. Ще го забележи ли, ако се облече в ярко жълто да речем, ще го чуе ли, ако пък се маскира като снайперист, но вземе, че тропне по брега… Който е попрочитал това-онова, е наясно, че повечето сведения в статиите са взети от изследванията на ихтиолозите. Те обаче също си противоречат. Едни например твърдят, че рибите имат монохромно зрение и могат да отличават само оттенъци на сивото. Други обаче разпалено отстояват обратното. За кого е важен подборът на цвета на примамката – за рибата или за рибаря? Влезете в който и да е риболовен магазин, вътре има стотици примамки във всички цветове на дъгата. Това в полза на риболова ли е, или помага на бизнеса на производителите и дистрибуторите? Има ли точен отговор? Май не. Понякога ярките цветове сякаш дразнят водните обитатели и работят по-добре от сребристите или сивите примамки, които доста удачно имитират естествената плячка на хищниците. Но всеки спинингист е наясно, че рибата реагира особено отчетливо на отраженията на слънчевата светлина. Примамки с холографско 3D покритие много удачно имитират рибка и често пъти имат отличен ефект. По всяка вероятност точно това е причината сребристите блесни да носят по-добър резултат от цяла кутия току що излезли от каталога примамки. Отраженията на светлината се виждат добре дори и в мътна вода, но нека не забравяме, че преди да види блесната, рибата я е усетила благодарение на другите си сетива.
Средното разстояние, на което хищникът започва да различава зрително жертвата си във водата е около 5 метра. Конкретният спектър на светлината, в който вижда рибата, зависи от вида и, но общите контури на плячката се различават. И това е много важно.
Слух
Рибите, както и другите животни, се ориентират в пространството и получават информация за околната среда посредством органите си за зрение, слух, осезание, обоняние и вкус. До края на 19-и век се е смятало, че рибите са много примитивни създания, които не само, че нямат слух и осезание, ами не могат и да помнят. Подобни, хм, високомерни становища, се срещат чак до средата на миналия век. Да, рибата няма външно и средно ухо, но има вътрешно, разположено около хрилните капаци. Широчината на спектъра на звуковите колебания, които се възприемат от вътрешното ухо, зависят не само от околната среда, но и от вида риба. Проучванията на ихтиолозите сочат, че повечето хищници чуват в диапазона от 20Hz до 1000Hz. Но костурът, расперът и кефалът чуват до 2000Hz, а бялата риба само с диапазон от 20Hz до 600Hz, щуката надава ухо до 1200Hz, а сомът е истински шампион с неговата горна граница от 13 000Hz, благодарение на особения строеж на вътрешното ухо. Освен вътрешно ухо обаче рибите имат и странична линия, с която долавят ниските честоти от 1Hz до 200Hz.
Тези цифри изглеждат солидно и авторитетно, но истината е, че е доста трудно да се установи от какво разстояние рибата започва да чува. На теория и чрез експерименти е доказано, че рибата започва да реагира на примамката от около 10-15 метра. Ясно е, че тя отначало чува, а след това вижда дразнителя. Но във водата не е тихо като във звукозаписно студио, има какви ли не други шумове, затова рибата първо установява посоката, от която идва какофонията, а след това започва да идентифицира източника със слух и други сетива. Но хищникът не тръгва към всеки един шум. Водните обитатели са като подвижни химически лаборатории, цялата им уста от хранопровода до устните е обсипана с рецептори, а има хитреци, които могат да усещат с мустаците, с главите си, с плавниците и дори с телата си. Иначе казано, рибите могат да засрамят всеки дипломиран химик със светкавичен анализ на средата.
Между другото, има учени, които смятат, че така типичното за костура и щуката „почукване” по примамката е чисто и просто пробване на странната жертва.
Усещане
Освен с обичайните сетива, природата е надарила рибите и със странична линия, която представлява особен орган за долавяне на движенията във водата. Известно е, че акустичното налягане във водата е два пъти по-голямо от това във въздуха. Водата на практика няма как да се сгъсти, а плътността и е 800 пъти по-голяма от тази на въздуха, което създава много благоприятна среда за разпространение на колебания, завихряния и струи, причинени от движението на различни тела. Органите по страничната линия на рибата улавят както механичните промени във водата, така и звуците в ниските честоти. Тоест, рибата усеща всяко тяло, всяко същество, което преминава покрай нея. При това с поразителна чувствителност – при опити е установено, че рибите реагират на движението на стъклен косъм с дебелина 0,25 мм във водата на разстояние до 50 см.
Така, нека разгледаме какво представлява страничната линия и как работи. Всеки знае, че от главата към опашката на рибата минава пунктир. Това всъщност е нещо като канал, запълнен със слуз, а сетивните клетки са събрани в групи и са скрити в браздичките. Всяка клетка разполага с особен датчик, приличен на косъмче, който трепва и при най-лекото движение и праща сигнал в слуховия орган на рибата. Ако някой се вълнува, тези клетки се наричат невромасти. По-любопитното обаче е, че такива рецептори има не само в страничната линия. При бавно плуващите дънни риби например те покриват почти цялата страна на тялото и главата. Платиката да речем разполага с около 2000 подобни рецептора, с които може да си начертае съвсем подробна карта на теченията, на движенията по повърхността на водата, да се ориентира и със затворени очи по релефа на дъното, да открива плячката си, да знае къде са другите риби от пасажа и дори да придобие представа за формата на предметите, само като махне с перки на няколко сантиметра от тях. Костурът може да засече мърдащо червейче от 4-5 см, а ако иска да изследва нещо от разстояние, започва да го сондира като маха срещу него с перки или опашка. Щуката пък има подобни органи и по долната челюст – всеки, любувал се на зъбатата кралица на водоемите, е виждал фините дупчици там.
Това всъщност е най-важното сетиво на рибата и по значение то доста превъзхожда зрението. Старите рибари например са твърдо убедени, че формата на блесната не е от особено значение, стига да бляска. Много по-важно е как се движи примамката във водата. Рибите прекрасно улавят промените при движението на чуждо тяло във водата. Мирните риби предпочитат да избегнат твърде близки срещи с приближаващи се големи обекти, докато хищниците пък са склонни да проучат дребните източници на интересен шум. Вибрациите са по-отчетливи при рязка промяна на скоростта на движение или посоката, а това дава доста логично обяснение на факта, че ударите при водене на джиг например са точно при чукването на примамката по дъното или при отлепянето и.
Заключение
Всъщност рибите притежават един много чувствителен сонар. Рибата улавя отразените вълнички от своето собствено движение и това и позволява да се ориентира прекрасно. Отбелязахме също, че страничната линия долавя и нискочестотни звуци. Между другото, те се издават от стъпки по брега, от пускането на раницата на земята или от тропването на изпуснат предмет по дъното на лодката. Във водата звукът се разпространява 4,5 пъти по-бързо отколкото във въздуха, което означава, че за 1 секунда изминава има-няма 1,5 км. Затова всякакво тропане по брега трябва да се избягва. Разговорите с нормален тон не пречат, тъй като границата въздух-вода отразява почти цялата енергия на звуковата вълна. Но рязането на дърва с верижен трион или енергичното им цепене определено не се препоръчва.
