Често е ставало дума, че каракудата е незаслужено подценявана риба. То, ако иде реч, никоя риба не заслужава да бъде подценявана, това са живи твари и дори само по тази причина трябва да им сваляме шапка.
Въобще никаква тайна не е, че през октомври каракудата започва да пасува и активността и спада рязко. Водата изстива и тлъстите риби се дърпат от брега, подбират си по-дълбоки участъци и навестяват плитчините, само когато припече. Затова през есента риболовът на каракуда с директна въдица от брега има смисъл, единствено ако сме напипали място с рязка смяна на дълбочината или прагче. Във всички останали случаи смъкнете ципа на калъфите на фидера или мача.
Спадането на температурата на водата има и друг ефект – променя хранителните предпочитания на каракудата. Стръвта, която ни е носила неизменен успех лятото, вече не работи, няма особен смисъл да подаваме жито и хляб. Виж, белият, торният и земният червей могат да накарат рибата да се позагледа. Респективно, трябва да се позамислим и за подходяща захранка, както и да добавим към основата костно брашно, ароматизатор с дъх на червей, бял или кълцан торен.
Ако някой очаква по това време на годината да му кълве като през юни, значи страда от дълбок наивитет. Стабилните серии от тлъсти каракуди вече са рядкост, тъй като рибата вече се ориентира към залежаване и подготовка за зимата. Но ден с ден и водоем с водоем не си приличат, ако случим топло време, можем да прилъжем каракудите.
Можем, но ако вземем предвид един очевиден фактор. Уж очевиден, но пренебрегван – застудяването спира растежа на микроскопичните водорасли и водата става значително по-бистра. Извод – дошло е времето на съвсем тънките линии, иначе и без това пасивната риба няма да ни обърне внимание. Тя да клъвне, нека има борба и адреналин. Ако скъса – скъса, рибата има неотменното правото да се бори за живота си. И трябва да го уважаваме!
