„Налягането ли играе, времето ли ще се разваля… Не кълве и това е.” Когато рибите в живарника не могат да се срещнат една с друга, рибарите започват да търсят какви ли не обяснения за слабия улов. Да, факт е, че атмосферното налягане е важно за риболова, но дали наистина е от решаващо значение?
Ако налягането е в границите на нормалното за сезона и е стабилно, рибата се чувства комфортно и това се отразява на кълването. Каракудата и костурът например са по-активни сутрин и вечер, но при подходящо налягане можем да разчитаме на кълване през целия ден. Ако обаче метеоролозите започнат да говорят за приближаващи се фронтове, циклони и антициклони и подхвърлят с половин уста, че налягането ще падне, рибата видимо престава да се вълнува от нашата стръв. Ако някой иска, може да обикаля водоемите с барометър в ръка, но ако гледа само в него няма да отчете други фактори. Като например това, че с влошаването на времето се променят кислородното съдържание на водата, температурата на въздуха и водата, а насекомите се покриват. Настъпват какви ли не различни изменения и всяко едно от тях би могло да повлияе на кълването.
Всеки е забелязвал как рибата „отсича” при понижаване на налягането, при това още преди времето да се е развалило. И веднага се вади заключението, че за всичко е виновно прословутото налягане. Добре, но нека се замисли колко пъти въобще не сме се замисляли за него. Ако рибата си кълве, даже не се и сещаме за него, а е напълно нормално то да смени стойностите си няколко пъти за един ден.
Всъщност, на рибата въобще не и пука толкова от налягането, колкото ние си мислим. Бялата риба да речем денем се придържа в дълбочини от 7 до 11 метра, а през нощта просто сменя мястото и излиза на по-плитко – от 3 до 6 метра. Опитайте да се гмурнете на 6 метра и ще ви стане лошо. А бялата риба няма никакви проблеми. Призори можем да видим как платиките пляскат по повърхността, а само след час ни кълват на дънната въдица. Нещо да кажете за смяната на налягането? Всъщност атмосферното налягане е просто индикатор, а истинските причини за промените в кълването могат да са най-различни.
И все пак не можем да отречем, че налягането не се отразява на кълването. Отразява се и още как. Работата на сетивната странична линия на рибата прилича малко на ехолот. Като движи тялото и плавниците си, тя създава едва забележими вълни, които и позволяват да определи точно разстоянието до подводните обекти. Когато всичко е наред, рибата идеално вижда стръвта, привлича се от захранката и няма причини да не кълве. Същите вълнички позволяват на рибата да определи и на каква дълбочина се намира, особено ако по принцип обитава горните водни слоеве. Когато налягането се качва, нивото на водата пада едва забележимо, тъй като плътността и се повишава. Човек не може да забележи това без специална апаратура, но рибите го усещат прекрасно – не се чувстват комфортно на предишната дълбочина и се качват по-нагоре. Там обаче вълничките, с които се ориентират, носят по-различна информация и рибата има нужда от малко време, за да се адаптира. След това тя се чувства отлично в по-високите слоеве, където и храната е повече. Респективно, платиката, червеноперката, бабушката и прочие подобни риби стават по-активни с повишаването на налягането.
Когато налягането започне да пада, на рибата вече не и е комфортно на повърхността и се спуска по-долу. Вълничките отново носят странна информация и се налага адаптация. В този период на рибата и е трудно да се храни и вече е ясно защо при смяна на налягането кълването престава. Но рано или късно рибата се приспособява, тя отново започва да яде и ударите не закъсняват. Ето това е обяснението защо кълве при стабилизиране на налягането. Всяка следваща промяна обаче се понася все по-добре от рибата и адаптирането отнема все по-малко време. Нека обобщим всичко и да видим как можем да използваме налягането при риболов.
Първо: атмосферното налягане се повишава. Заедно с него се повишава и активността на рибите, които могат да се хранят и в по-горни слоеве, като бабушка, червеноперка, уклей, сабица, мъздруга, кефал и распер. Костурът също се раздвижва, особено по-дребният и средният. В същото време обаче дънните риби, като сома стават по-мързеливи и биха похапнали и мъртва рибка. Бялата риба почти не обръща внимание на промените и активността и рядко се променя.
Второ: атмосферното налягане спада. Разните бабушки, червеноперки и прочие стават по-унили и слизат към дълбочините. Хищниците обаче само това и чакат, те отдавна са забелязали тази природна закономерност и я използват, за да се хранят. Затова в такива моменти бялата риба, сомът, едрият костур, а и щуката са по-активни. Стига обаче да не става дума за рязко снижаване на налягането. При подобни сривове всичката риба предпочита да не се храни.
