В тази статия ще разгледаме навиците на луцоса и баракудата през цялата година, което ще ни помогне да направим много заключения за начина, по който този кръвожаден хищник ловува.
Тъй като това е вкусна и много изискана риба, събрахме много информация за поведението и навиците и през всеки период на годината.
Различен месец, различна риба!
Започвайки от есенните месеци (септември, октомври, ноември), ще забележим, че луцоса не е активен.
Самотните луцоси, обикновено малки по размер, ще следват нашите примамки без особено желание да атакуват, с изключения, като например защита на територията, т.е. реакции за защита на пространството им, което е „нарушено“ от нашата примамка. Съдейки от опита с риболова на тази риба, през есента луцосите обикновено избират да ловуват сами, предимно във вечерните часове (след 21:00-22:00) или много рано сутрин (06:00-07:00) и на относително плитки места. Въпреки това, с наближаването на зимните месеци (декември, януари, февруари), ще започнем да наблюдаваме увеличение на луцосите, главно близо до дъното, където обичат да ловуват.
През зимата ще срещнем първите пасажи от тези риби, които макар и сравнително малки по размер (до 2 кг, с изключения), ще ни осигурят силни битки и разбира се вкусни семейни вечери. В тези студени месеци ще търсим луцос и баракуда предимно в следобедните часове, до здрач.
Следващият сезон? Пролет, разбира се!
Три отлични месеца (март, април, май) за всякаква техника на риболов с изкуствени примамки стръв.
Поради много студените водни слоеве под горната граница на пролетния термоклин, поради необходимостта на тези риби да се чифтосват и да снасят хайвер в студени води, пролетта крие огромни емоции за риболовците, както по отношение на изненади, така и на евентуален улов на по-големи риби от този вид.
И накрая, лятото … (главно в Йонийско море) не е подходящо за риболов на луцос и баракуда, тъй като рибите са привлечени към дълбините и появата им в плитчините е спорадична и с минимален брой индивиди на пасаж.
Търсене на места
Като цяло бихме казали, че луцоса и баракудата са сравнително „лениви“ риби, тъй като няма да преплуват много километри, освен ако не е наистина необходимо. В същото време, ако намерят лесна плячка, може да прекарат месеци на едно и също място. По-специално, трябва да знаем, че тези риби обичат диви морски дъна с много скали и водорасли, както и много ниски температури на водата.
Разбира се, в морето няма сигурни и абсолютни ситуации, поради което луцоса често е бил ловен на места с пясъчни плажове, около скали, в речни естуари и др.. Затова нека имаме предвид, че луцоса и баракудата обичат да ловуват и плуват в много по-студени и без много течения води.
Примамки и техники
Както всички знаем или поне сме чували от други рибари, баракудата и луцоса се смятат за невероятно кръвожадни хищници. Толкова кръвожадни, че често проявяват екстремни канибалистични наклонности, особено към по-малки индивиди от вида. Може би се чудите защо пишем това сега …
Разбира се, защото оцветяване №1 за риболов на баракуда е самият цвят „баракуда“!
Да, прочетохте правилно! Най-доброто оцветяване е добре познатият Barracuda цвят, на всеки вид примамка.
Въпреки това, освен естествените цветове, в зависимост от преобладаващите условия, средиземноморските баракуди ще бъдат стимулирани и от ярки цветове като жълто, розово, оранжево и бяло, дори в чисти води. Що се отнася до техниките за улов на тази риба, нещата са прости през повечето време, ако правим правилните наблюдения и следваме правилната стратегия! Ако видим, че рибите ловуват високо, ще предпочетем повърхностна примамка (тип walk the dog, или попър), за да привлечем вниманието им, или плаващ воблер тип „minnow„, който ще се движи на относително близко разстояние от повърхността.
Разбира се, както споменахме преди, главно през месеците февруари и март ще забележим, че рибите ще отсъстват от високите слоеве на водата, оставайки ниско, почти на дъното, образувайки пасажи за лов. В този случай, превес вземат примамките тип „pencil“ или потъващите „minnow„, тоест примамки с бавна или бърза скорост на потъване, което ще ни даде възможност да търсим риба на по-дълбоки места.
Ролята на силиконовите примамки
Когато говорим за луцос и баракуда, не можем да не споменем силиконите, които в повечето случаи провокират много подозрителни и големи риби.
Силиконите тип „paddle tail“ и „slug“ в естествени и неестествени цветове, в зависимост от времето и мястото, където ловим риба, ще осигурят по-успешен улов, независимо от сезона. Ще изберем да работим със силиконовите примамки с бавни извличания и силни „туичове“ на всички дълбочини, като се насочваме главно към риби, които ловуват близо до дъното.
Що се отнася до оборудването, разбира се, че можем да използваме силиконите с всеки спининг комплект. Ако обаче някой желае да се занимава изключително с това „изкуство“, както обикновено го наричаме, бихме предложили следната екипировка:
Въдица: 7-30 гр. с умерена акция, тоест с по-мек връх, който ще ни помогне да постигнем по-реалистично движение на силикона и по-добро водене;
Макара: С размер 3000 и предавателно число около 5.7:1;
Плетено влакно: PE1-PE1.2;
Флуорокарбонов повод: 0.37-0.43 мм, за да се избегне, доколкото е възможно, всякаква евентуална среща на влакното ни със зъбите на баракудата;
Теглото и дължината на силиконите трябва да варират от 15-25 гр. и от 10-17 см, както и да са подсигурени със здрави и маркови куки.
Риболов с внимание и отговорност
Знам, че мнозина ще ни нарекат досадни, защото в доста статии пишем за отговорност, внимание, хвани/пусни и умереност на улова, но само с тези принципи в риболова ще продължим да се развиваме и риболовните райони ще останат „живи“ и ще можем в бъдеще да се радваме на успешни риболовни излети.
Благодарение на непрекъснатото ни занимание със спининг, сме виждали луцоси и баракуди да „кълват“ отново и отново без колебание и подозрение. Факт, който за мнозина изглежда като възможност да уловят неограничен брой риби.
Ние ловим само това, което ни е необходимо и разбира се това, което законът постановява, както по отношение на размера, така и на количеството.
Не забравяйте, че когато рибите са в пасаж, 99% са в размножителен период или в период на снасяне на хайвер, което означава, че голям процент от тях са женски и пълни с хайвер. Разбира се, ще хванем някои от тях и несъзнателно ще ги запазим, но би било добре да не се оказва системен натиск върху местата и рибите по време на размножителните периоди. Луцоса и баракудата, както всички хищници по крайбрежието, са риби, които регулират морската екосистема, която става изключително уязвима по време на периодите на хвърляне на хайвера и всеки от нас поотделно е отговорен за нейното опазване по всякакъв възможен начин!
Периодът между февруари и април ще ни изправи лице в лице с големи пасажи от тези риби, които дори ще се намират на няколко метра пред нас. Разбира се, това е уникално зрелище, което трогва дори опитните спинингисти и ги изпълва със самочувствие и надежда за добър улов. Истината е, че колкото повече риби следват нашата примамка, толкова повече шансове имаме за улов, поради конкуренцията между рибите коя от тях ще изяде предполагаемата си плячка първа. Рибите в голяма формация обаче имат и своите негативи!
При най-малкия шум, невнимание, или някакво неправилно хващане и пускане на риба, шансовете пасажът да изчезне поне временно е твърде голям. Като цяло бихме казали, че рибите в пасажи могат да се превърнат от много агресивни в много подозрителни и това да голяма степен зависи и от самите нас и от начина ни на риболов със спининга.
