Канибали ли са хищните риби? Може ли да ги ловим успешно на имитации на рибки от собствения им вид? Ето и отговор на тези въпроси …
Откачам костура от тройката на въртящата се блесна и почти не вярвам на очите си. От зейналата му уста се подава червеникаво снопче. Това са пет малки опашни перки. С кохера извадих няколко костурчета по 6-7 сантиметра. Очевидно костурът е бил обезумял и готов да налети на всичко, когато е атакувал моята примамка. Жертва номер 6 в устата на канибала беше моя воблер Baby Red Rag. Костурът системно поглъща представители на собствения си вид и не може да устои на изкушението, когато плътно ято от дребните му събратя плуват пред устата му. Често мъничките и по-едрите костури предпочитат едни и същи места за хранене и затова костурът лесно може да се превърне в канибал. Когато е на лов за свои събратя, той не се отказва и от дребни мирни рибки или от примамка, особено в дните със засилено кълване. А когато активността на рибата е слаба, примамка с окраската на костур може да даде на рибаря чувствително предимство.
Оригинал или имитация
Туистерите, клатушките, воблерите и въртящите се блесни с окраска на костур с напречни тъмни линии се вписват в схемата на жертвите на канибала. Често пъти рибите ги атакуват по-настървено от типичните „костурски” блесни със сребристо-блестящ цвят. За любители на естествените примамки се смятат дребните костури. По местата, където се ловят рибки за стръв, има дълбочини, където се навъртат и едри костури. Ако хищниците са се дръпнали на известно разстояние навътре, дребно костурче с известно утежнение отпред може да бъде заметнато достатъчно далеч и да бъде проводено с паузи по дъното. Подобно подаване на примамката кара костура да загуби ума и дума, особено ако сменяте темпа на проводката – придайте ускорение на рибката за няколко метра, направете пауза и започнете да го водите бавно. В повечето случаи ударите идват при смяната на темпа на проводката. Преди всяко засичане трябва да оставите влакното да се поотпусне, тъй като рибката за примамка е закачена през двете устни с единична кука и костурът има нужда от известно време, за да я захапе напълно. Така, ясно е, че костурът е канибал, но как стоят нещата с щуката? Тя също не се колебае да захапе свои събратя, ако допуснат глупостта да минат покрай устата и. Това се вижда много ясно при развъждането на щуката. Ако не храните рибите, те ще започнат да се ядат едни други, докато накрая останат само няколко едри щуки.
Редки атаки
Щуката е единак, не се събира в групи като костура. Дребните щуки се маскират добре и рядко се стига до канибализъм. Защо и е на щуката да си усложнява живота и да преследва представители на собствения си вид, при положение, че на една уста разстояние винаги има други рибки за храна? Между другото, изкуствените примамки с окраска на щука все пак са много добри в определени периоди, особено в края на есента. Щуката атакува предполагаемия си роднина не толкова като храна, тя вижда в него конкурент, който е проникнал в територията и трябва да бъде унищожен. В дни със слабо кълване си струва да се пробва на воблери и силикони с окраска на щука, тъй като иначе ситата риба е не по-малко агресивна и склонна да защитава ловния си участъка.
Бързата пъстърва
При пъстървата нещата не са като при щуката. Пъстървата обитава специфични участъци от реките, където мирна риба и костури попадат рядко, но често има в изобилие дребни пъстървички с размер колкото пръст. Има реки, където почти няма други риби, или те са доста по-редки от малките пъстърви. Навсякъде обаче е в сила едно основно правило – рибите налитат най-охотно на най-често срещащата се храна. Точно затова сред всички видове примамки е за предпочитане онези с окраска на пъстърва, а когато отворите кутията с воблерите, вероятно посягате към онези на точки. Те често пъти се оказват успешни, при това в често облавяните със стандартни примамки участъци. Любителите на риболова на муха също не е зле да си помислят, дали да не се оборудват със стримери с окраска на дребни пъстървички. Може да останете приятно изненадани. Имитацията на малка пъстърва се води близо до дъното, тоест точно там, където е естественото обитание на приплода, а проводката е с придърпване на къси разстояния.
Канибали по рефлекс
Ако щуката и пъстървата са единаци, то бялата риба има склонност да се събира на групи. Същото се отнася и за подрастващото и поколение. Затова често се случва да попаднем на цели ята бели рибки, колкото пръст. Те обаче гонят към повърхността мъничките платики и костурчета, а това са риби, които се срещат много по-често. От това стигаме до логичния извод – популацията на бялата риба щеше да намалее значително, ако тя се хранеше с роднините си. Вместо това, бялата риба охотно би отделила от ятото рибка от вид, който се среща често във водоема – платика, костур или уклей. Но означава ли това, че не си струва да лъжем бялата риба на примамка, наподобяваща нейните малки? Не точно, тъй като тук действа същият принцип, както при щуката – големите хищници не обичат в територията им да навлизат неканени роднини, особено след хвърлянето на хайвера. И точно затова иначе капризната бяла риба атакува изкуствени „братовчеди”, дори и стомахът и да е пълен. За нея това е хищнически инстинкт, а за нас – кълване.
