Риболовните принадлежности и боеприпасите вече ще се регулират отделно.
Европейската комисия потвърди разделянето на предложеното ограничение на REACH за оловото: ще има два отделни регламента – един за риболовните принадлежности и един за боеприпасите.
Това е значителна промяна в процедурата, която отразява факта, че секторите на риболовните принадлежности и боеприпасите са изправени пред много различни технически, екологични и социално-икономически реалности.
На срещата на комитета REACH на 22–23 октомври не беше проведено окончателно гласуване, но регламента за риболовните принадлежности вече се разглежда независимо от този за ловните. Гласуване може да се проведе на следващата среща на комитета REACH на 11–12 декември.
Това означава също, че всеки доклад ще напредва със собствено темпо. Очаква се докладът за риболовните принадлежности да напредне по-бързо, докато докладът за боеприпасите вероятно ще остане по-дълго в обсъждане (например последици за лова, спортната стрелба, националната отбрана, наличието на алтернативи).
Предложение за ограничения за оловото в риболовните принадлежности
Предложението за риболовните принадлежности е разпространено като самостоятелно изменение на приложение XVII към REACH.
То включва:
Забрана за пускане на пазара и употреба на риболовни тежести, примамки и риболовни влакна, съдържащи 1% или повече олово.
Преходни периоди:
Оловни тежести и примамки ≤50 грама: 3-годишно постепенно премахване;
Оловни тежести и примамки >50 грама и ≤1 кг: 5-годишно постепенно премахване;
Джиг глави и риболовни влакна със съдържание на олово: 6-месечно постепенно премахване;
Изисквания за предупреждения в местата на продажба на оловни тежести за оставащи оловни продукти по време на преходния период.
Две важни изключения:
Примамките от медни сплави могат да съдържат до 3% олово.
Много малки сачми (≤0,06 грама) все още могат да се продават, ако са в опаковка, защитена от разливане и от достъп на деца.
Риболовната индустрия имаше големи надежди, че алтернативните материали могат бързо да заменят оловото. Но опитът сега показва различна картина.
Безоловните варианти са много по-скъпи и разходите продължават да се покачват. Волфрамът, някога смятан за най-добрата алтернатива, стана особено скъп – цените му се покачват рязко поради ограниченото предлагане от Китай (основният производител в света) и нарастващото търсене от сектори като отбраната и аерокосмическата индустрия.
Освен това, волфрамът вече е обхванат от правилата на ЕС за надлежна проверка, което означава, че компаниите трябва да извършват сложни процедури и да подават допълнителни документи, преди да могат да го използват.
