Изменението на климата нарушава баланса в океаните, премествайки риби като сардини и скумрия към нови географски ширини. Очаква се някои видове да процъфтяват, докато други да намалеят драстично, с последици за рибарството, икономиката и морското биоразнообразие.
Рибите вече са подложени на силен натиск от свръхулова и замърсяването, а покачващите се температури на морето добавят нови предизвикателства. Промените в хранителните запаси причиняват това, което е известно като „несъответствие хищник-плячка“, което означава, че плячката и хищниците вече не са на едно и също място по едно и също време. Това не само засяга хранителната верига и трапезата ни, но и устойчивостта на рибарството и здравето на океаните като цяло.
Със затоплянето на водите рибите се опитват да се преместят в райони с по-подходящи условия. Някои видове имат способността да се адаптират. Други зависят от специфични местообитания, като например водорасли, които осигуряват подслон за размножаването им, което ги поставя в неизгодно положение. По този начин изменението на климата може да създаде нови възможности за риболов за някои страни, но значителни загуби за други.
Управлението на рибарството става още по-сложно, тъй като рибите не разпознават изкуствените ограничения на „запасите“, определени от националните граници. Учените казват, че е необходима по-голяма гъвкавост в управлението, за да се реагира на променящите се условия. Изследователски екип използва компютърни модели, за да предскаже съдбата на 17 ключови търговски вида, включително скумрия, треска, морски език, риба тон и сардина.
Резултатите показват картина на „победители и губещи“. В Северно море например се очаква сардините и скумрията, които живеят в горните слоеве на океана и са силно засегнати от температурата, да се преместят по-на север, до 80 мили в североизточния Атлантик до 2100 г. Сардините биха могли да се увеличат с 10%, докато се очаква скумрията да намалее с до 20% в някои райони.
Топловодните видове, като например червения тон, изглежда са облагодетелствани, с прогнозирано увеличение на изобилието от 10% при умерен сценарий и дори повече, до 40%, до края на века. За разлика от това, дънните риби, които предпочитат по-студени и по-дълбоки води, имат ограничени възможности. В Северно море се очаква те да се преместят малко по-на юг, но числеността им ще намалее значително – с 10-15% до 2050 г., или до 40% в случая на треската, ако затоплянето се ускори.
Картината се усложнява допълнително от факта, че промените ще засегнат не само самите риби, но и други морски обитатели, като делфини, тюлени и морски птици, които ще трябва да се адаптират към промените с наличността на храна. Струва си да се отбележи, че тези прогнози не отчитат продължаващия човешки натиск. Вече 24% от риболовните дейности в североизточната част на Атлантическия океан се считат за неустойчиви, което означава, че прекомерният риболов може допълнително да изостри последиците от изменението на климата върху морските популации.
