5 начина да си извадим и съберем хирономус
5 начина да си извадим и съберем хирономус

Всеки рибар знае или поне е чувал за качествата на хирономуса (вердевас) като стръв и примамка. У нас ларвите на комара Chironomus се използват на практика изключително през зимата, но са не по-малко удачни и през останалото време на годината. Проблемът е, че хирономусът по магазините обикновено е внос и не е лесно да се намери. Но има начини да го вадим сами от придънната тиня.

Хирономусът вирее в заблатени, силно тинести и плитки водоеми. Има няколко начина за ваденето му.

Първи начин

Започваме от „високите технологии”. Е, не се налага да носите лаптоп и сателитна чиния на водоема, но ще ви трябва приспособление за загребване на тинята, например черпак с дълга дръжка. Малко кепче с твърда рамка или лопата също вършат работа, а може и да бракувате някоя стара (или нова) метална кофа и да я пробиете дупки по дъното и стените. С този хай-тек уред се загребва тиня от дъното. Сега, важно е това е тинята в горния слой, а не калта на метър под нея. В калта хирономус няма. Второто приспособление е сито, или малко кепче със съвсем ситна мрежа, както и вода. Тинята може да се промива и на самия водоем, няма нужда да я носите у вас в бидон и да очаровате съпругата, като я стоварите тържествено на пода в банята. Личният опит сочи, че съпругите рядко оценяват колко важно е „червеното злато” за риболова и почват да задават разни несъществени въпроси от рода на „Ама на какво си направил плочките в банята?”

Технологията е следната … със зачерпващото устройство гребваме тиня от дъното и я пресипваме в ситото. То се потапя във водата, така че ръбът все пак да се показва отгоре и тинята се отмива с равномерни движения. Ситото се вади от водата за няколко секунди и се потапя отново. Процедурата не се нрави на хирономуса и червените ларви изплуват възмутено отгоре. Обират се със малко кепче за рибки.

Втори начин

Доста примитивен подход, но пък и по-лесен. Стига да имате вила и тънка тел или кабел. Зъбите на вилата се огъват под прав ъгъл, а около тях се омотава телта, но не много гъсто, да има разстояние. С този уред се гребе по дъното на водоема и личинките на комара остават по телта.

Трети начин

Идете на брега на въпросния водоем, където подозирате, че има цели тонове хирономус и си запалете огън. Не е добре да подпалите изсъхналия папур, имайте го предвид. Гребнете от дъното кофа тиня с вода и я сложете край огъня. Метална кофа, нали така. Хирономусът усеща топлината и изплува на повърхността. Остават да го оберете със кепче за рибки.

Четвърти начин

Отново навлизаме в дебрите на нано технологиите. Трябва да намерите метална кутия от консерва или боя, около литър. Надупчете цялото дъно, а горе до ръба направете две дупки, за които да закрепите твърда тел и да усучете дръжка. Това приспособление се спуска до дъното и се завърта няколко пъти с натискане, за да се напълни с тиня. След това се вдига и се оставя потопено на 2/3 във водата. Тинята ще изтече през дупките на дъното, а в кутия, твърдят, остават измитите червени личинки. Не е проверено лично, имайте предвид, но звучи резонно.

Пети начин

Доста бавен, но има своите предимства. Загърнете парче риба или месо в марля, сложете камък или олово за тежест, завържете здраво и го пуснете с въженце (може и по-дебело риболовно влакно) на дъното. Може да си направите няколко такива примамки. На следващия ден в марлята ще са се набили доста хирономуси.

А как да си отгледате съхранявате хирономус може да прочетете   тук

 

Коментари към тази статия